Какъв е пътят на духовните понятия? Самсара – този индийски теологичен термин, е преминал в ежедневна употреба като изразите йога, карма, гуру или мантра. Използваме го, разбираме го, но едва ли вникваме в дълбочината му.
Самсара е съставна дума: сам-сара. Първата ѝ част (сам) обозначава „съвместна дейност”, но също така „пълнота” и „съвършенство”. Това двойно значение сякаш подсказва, че съвършенството е общо дело. Значението на втората част на думата (сара) е многопластово: „същност и смелост, жизненост и болест, квинтесенция и богатство, гноен секрет и дървесна мъзга, вятър, въздух, сметана, прясно масло, душевно присъствие и нектар”.
Ако механично подреждаме значенията едно до друго, биха се получили: „съвършенството на същността”, „всеобхватна болест”, „пълен успех”, „съвършена смелост”, „пълнотата на истината”, „чист нектар”, „сътрудничещо душевно присъствие”, „целият свят” или дори „перфектната шахматна фигура”.
Въпреки това самсара означава следното: 1. ход, вървене; 2. кръговратът на земния живот, свят, земно битие; 3. преселение на душата, превъплъщение, прераждане; 4. земна илюзия, заблуда. Тези значения говорят сами за себе си, хвърляйки светлина върху пътя, по който са поели душите. Че преселението на душата може да бъде разбрано само по време на ограниченото от времето телесно светско съществуване и че по време на пребиваването в телесния свят безброй илюзии влияят на човека, отклонявайки го от същността, от търсенето на непреходното.
В светлината на всичко това: какъв е пътят, който изминават душите, вече редом с понятията? Нима преходната, мимолетната душа живее в неизменното тяло? Не, опитът показва друго: телата са преходни и си отиват, а душата, както се надяваме, остава. Съзнанието за вечното съществуване също е съзнание за самсара, защото само в светлината на повтарящите се въплъщения може да се разбере неизменността на душата.
В рамките на едно тяло също се извършва обмен; клетките, а понякога и телесните органи идват и си отиват; мислите и идеите се променят, сякаш се сменят по-фините пластове на душата. Тялото е въплътена мисъл, така че, ако мисълта се промени, дори и невидимо, тялото също се променя. И условията на живот неминуемо се променят: горе и долу, успех и провал, наслаждаващ се и използван; редуват се пораждащи карма или берящи лошите последици на кармата ситуации. Лабиринт или безизходица е това?
Реките пресъхнаха, планините се срутиха, Полярната звезда се отмести, планетите се отклониха от орбитите си, а сетне потоп заля Земята; с какво този живот е по-различен от подскачането на жаби в пресъхнала локва?
Вихърът на съществуването е предназначен да подмята човека, да му отнеме здравия разум, да го поучава чрез строги последствия, да го блазни с приятни миражи, да го въздига и да го завлича в бездната. Самсара е едновременно принудителна закономерност, влачеща душите от една точка до друга, ала също и последствие, зависещо от тези, които го поддържат подобно на затвор, който всъщност се издържа от затворниците. Ако нямаше карма, нямаше да има и самсара. Ако нямаше пленени души, водовъртежът на съществуването би станал безсмислен. Свещената традиция изброява много милиони позиции: душата може да приема хиляди различни форми – от едноклетъчно до полубожество. Но всички воали падат от мъдреца, мрежата се разпада пред очите му и вместо към вечното робство самсара отваря пред него пътя към спасението. Започнете да се усъвършенствате, всяко дълго пътуване започва с първата стъпка!