Обратното на омразата

Когато трябва да дефинираме основните понятия в живота си, често се объркваме. Живот, смърт, време, пространство, любов – трудни за разбиране, но жизненоважни концепции. Заради значението ѝ повечето хора смятат, че думата любов е най-красивата в унгарския език, макар толкова пъти да сме злоупотребявали с нея, да сме я поругали и изтъркали от прекомерна употреба, като повече говорим за нея, отколкото я практикуваме.

За мнозина любовта е просто красива дума, за други е чувство, което хората прекалено усложняват. Любовта е рядкост, не се среща често, поне не на практика. Любовта е грижовност, нежност, служене, внимание, вечна преданост, което върви заедно с безусловно приемане и смирение. Любовта е безкористна, любовта е себеотдаденост и ако другата страна позволява, тя е постоянно даване. Любовта не е „измислица”, не е „отречение” в негативния смисъл на думата, но любовта е винаги добра дори когато е отречена, дори когато е жертвоготовна, защото тя е активна преданост, проявяваща се в делата. Любовта е обратното на омразата. Любовта не е сантименталност, защото тогава сетивата подчиняват ума. На сантименталното чувство липсва дълбока убеденост, затова е по-добре убедеността да предхожда емоциите.

Любовта е свобода. Може би това се римува с факта, че при истинската любов в нейната най-чиста форма вече няма правила? Или може би с мисълта на апостол Павел, че любовта е великодушна, нежна, неизискваща? Колко голяма е пропастта между свободната любов и свободата на любовта! Колко огромна е разликата между властта на любовта и любовта към властта!

Безстрашната любов е много мощно оръжие, което побеждава страха, а любовта към Бога е противоотровата за безпокойството. Съществуване, знание, щастие – това е голямата тайна на всемира, която, бъде ли забулена от заблудата, за съсипания човек се превръща просто в мимолетност, глупост и мъка.

Много хора казват, че Бог е любов, но мъдреците от Изтока добавят, че любовта принадлежи на Бога, любовта е божествена енергия. Истинската вяра е убедеността, постигната чрез любов. Любовта на божественото ниво е висша степен на екстаз, възторжено чувство, във фокуса на което вярващият среща своя възлюбен Бог. Според Микеланджело „Бог не живее в любовта, а във влюбения, пък любимото същество е просто инструментът на божественото вдъхновение”. Това съответства на тайната философия на любовта в Индия, според която обожаемият Бог е толкова жив във вярващия, че самото Му име или някакъв образ, свързан с Него, може да предизвика у предания силни емоционални реакции. Пасивната страна на божествената любов е пълното себеотдаване: „аз съм твой”, докато активната страна е чувството на любящо обсебване: „ти си мой”. Това е една от мистериите по пътя на божествената любов. Божествената любов не е друго освен срещата на Красотата и Любовта в човешкото сърце; всепривличащата красотата е най-висшият аспект на Бога, а абсолютната любов е олицетворението на възхищението към Него – двете са неделими. А философията на любовта гласи, че само любовта ражда любов и любовта ражда само любов.

Казват, че любовта не е чувство, а състояние. Нека добавим, че то е и състояние на съзнанието, което означава, че любовта е въпрос на мироглед. Чувствата идват и си отиват, но мирогледът остава; може да расте, да се обогатява, но никога не се заличава.

Любовта е лична, тя е свързана с личността като любовта на дете, любовта на родител, любовта към хората и любовта към Бога. Тя е емоционален дар, духовен дар за другите. Любовта е търпение, тя е мъдростта на приемането. Любовта е връзката, която държи хората заедно в едни емоционални взаимоотношения. Любовта е нещо духовно, необяснимо, не от този свят. Любовта е отговорно възхищение, проявяващо се във взаимоотношенията. Любовта е радостна, но и болезнена; източник е на най-голямото щастие, но и на най-голямата мъка. Любовта е привързаност, тя е най-голямата сила на човека, която не може да бъде стимулирана по изкуствен начин. Любовта е важна.