Принципите на Епикур включват:
27. „От всички блага, които мъдростта добива за един пълноценен и щастлив живот, най-великото е приятелството”.
28. „Същото разбиране, което ни дава куража, че нищо ужасяващо не трае вечно и дори не задълго, прозря и това, че даже сред ограничените житейски проблеми най-съвършената сигурност е приятелството.”
Следният цитат е от XX век, написан от млад мъж на прага на зрелостта: „Нямам приятели и не съм приятел на никого, защото мразя хората. Преди имах приятели, но прозрях какви са истинските им лица. Така те спряха да ми бъдат приятели. Може би проблемът ми не е с хората, а с човешката природа, която ме отчуждава от тях”.
В контраст на класическата античност идва епохата на постмодерния разпад. Разбира се, юношеската болка в света ражда това мнение, но то е учудващо вярно като диагноза на съвременния човек в емоционалното му отчуждение. Според Бела Хамваш „Приятелството е класическа тема, а днешните хора са недорасли за класическите теми (…) приятелството е класическа връзка, а днешните хора са недорасли за класически взаимоотношения”. Съкрушително мнение, макар че „Приятелят е половината ни душа, а приятелството е споделяне на блага и идеали, което извисява човека”, казва Питагор.
Има два типа хора: според едните най-забележителното преживяване в живота е чувството на приятелство, а според другите това е любовта. Приятелството и любовта – за тях мислим и разсъждаваме най-много, защото това са нашите чувства, а чувствата ни съставляват живота ни.
Какво значи приятелство? Безкористна духовна връзка? Общуване в синхрон вместо в пререкания? Приемане, но бъдещето ще покаже кое ще оцелее? Връзка на духовно ниво, основана на доверие? Общи идеали? Според Аристотел приятелите са една душа в две тела, а според Цицерон приятелят е другият ни аз.
Истинското приятелство предполага любов, която води до нежност; доверие, недопускащо възможността приятелят да е неверен; свобода, която не се страхува да изрази своето несъгласие; чувство за принадлежност, способно да дава щедро и да приема с радост, и накрая, изключване на всякакви интереси за собствена изгода, безкористна подкрепа и пожелание приятелят да напредва в мъдростта. (Свети Августин)
Казват, че мъжът лесно забравя любимата си, но никога приятелите си, а жената лесно забравя приятелките си, но никога любимия си. Не сме еднакви, но приятелството е за практикуване на любовта. Първо изследвай, после обиквай. Това е приятелство, а не обратното: да се хвърлиш в дадена връзка, без да мислиш, пък след време, като изтрезнееш, да търсиш недостатъци. Сенека също посочва, че след като вече си се сприятелил, трябва да се доверяваш; преценявай, преди да си се сприятелил.
Развитието на приятелствата ни показва кои сме и докъде сме стигнали. Докато се занимаваме със собствените си потребности, с това от какво имаме нужда, каква подкрепа търсим, какво споделяне искаме, въобще не можем да говорим за приятелство, а само за егоизъм.
Истинското приятелство не търси изгода, не гледа какво може да спечели, и именно затова печели много. Приятелството е възможност да упражняваш любовта, да изразяваш енергията на любовта. Приятелството се подхранва от любовта и приятелството укрепва нашата любов. Бъди такъв приятел на другаря си, какъвто приятел искаш да имаш до себе си.
А ако приятелството се издигне от човешките взаимоотношения до сферата на божественото съществуване, тогава то вече не е чувство, а светоглед, състояние на съзнанието и вече става възможно да заживееш с приятелско отношение към всички същества. Ако всеки е твой приятел, можеш да обичаш всички.