При ситуация на опасност много животни замръзват, преструват се на мъртви или поне на бездиханни. Животното застива неподвижно или, използвайки мимикрия, се опитва да се слее със заобикалящата го среда, за да изчезне от взора на хищниците, като внушава с неподвижността си, че не е подходящо за храна. А когато вече опасността е преминала, то скача, отърсва се и продължава по своя път.
В извънредни случаи човек се държи по същия начин. Докато трае стресовата ситуация, един застива, докато друг дори под напрежение запазва способността си да взема решения и да действа, но премине ли непосредствената опасност, започва да трепери. Сякаш в такива ситуации у човека се проявява инстинктивното същество. Но ако сме разумни, заслужава си съзнателно да прилагаме инстинктивната реакция.
Страданията понякога връхлитат човека под формата на природни бедствия, друг път – и може би това е най-често срещаният случай – те са причинени от други хора или живи същества, но ако никой от тези източници не е активен, тогава те могат да възникнат от собствената му соматична или психична система. Ако нямаме проблеми, често самите ние си ги създаваме. Така на пръв поглед изглежда, че човек се бори с много видове проблеми, трудности, травми, тревоги, несигурност, хиляди видове физически и умствени неволи. Достатъчно е само да потъркаме малко повърхността, и раните веднага излизат наяве. Въпреки привидното разнообразие проблемите могат да бъдат сведени до няколко основни източника.
Първият кръг от проблеми е свързан с детството и най-вече с връзката с родителите. Известна е поговорката, че зад всеки успял мъж стои една силна жена – най-често майка му. Майчината грижа и бащиният пример въздействат много по-надълбоко от очакваното и дори само една травма от детството, разрушени родителски отношения или развод са достатъчни да осакатят човек за цял живот.
Другият главен кръг от проблеми е свързан с половата идентичност: повишена страст или безстрастие, повишено либидо или фригидност, успехи сред жените или отхвърляне… Сериозен въпрос, свързан с идентичността, е плодовитостта или безплодието, ала също и трудностите при избора на партньор. Ако някой живее сам, оплаква се; ако има някого до него, пак се оплаква.
И накрая, третият голям кръг от проблеми е въпросът за самооценката и самоуважението. Здравословното самочувствие подхранва и е дълбоко свързано с предвечното доверие в битието, в смисъла на сътворението. По стъпките на предвечното доверие можем да се справим по-лесно с липсата на самочувствие, а реалната самооценка се смята за духовна задача. Животът ни учи да застанем лице в лице със себе си, нашите събратя и житейските ситуации ни показват огледало. Разумният човек не хвърля и не чупи огледалото, а се вглежда в него и изследва това, което вижда.
Нищо няма да спечелиш, ако отлагаш да застанеш лице в лице със себе си, само ще продължаваш да влачиш товара на живота си. Прекалено късно е, ако някой петдесетгодишен тепърва се замисля дали заради разрушените отношения с родителите си чувства живота си пропилян. По-добре е по-рано да преодолее неудобството от изправянето срещу себе си. Заслужава си да носим с нас само поуките, а не бремето на миналото.
Както кучето се отърсва, излизайки на брега от водата, подготвеният човек също се отърсва съзнателно, смело: „Аз не съм идентичен с травмите си, аз не съм моите болки! Животът ми не е това! Благодарен съм за всяко добро и съм признателен за всяка трудност. Което трябва да нося, поемам го; което не е мое бреме, оставям го. Опрощение…”.
След парализата на страданието отърси се! Нека всичко, което не си ти, се откъсне от теб. Практикувай опрощение, то ще направи сърцето ти леко и най-после ще можеш да заживееш свободно и с надежда. Който има цел в живота си, за него и трудностите са полезни; за онзи, който няма цел, те са смъртоносни.