Въведение

Който мисли, че е успял да каже нещо ново,
не е чел доста­тъч­но.

Към читателя

В живо­та тряб­ва да си не само умен, но и мъдър… Удив­ле­ни­е­то – това е изкус­т­во­то на мъд­рост­та. Стре­ме­жът към съвър­шен­с­т­во не е бяг­с­тво, не е по-лес­ни­ят път, защо­то духов­на­та рабо­та е тежка. Ала като изслед­ва­ме неща­та със сери­оз­но посто­ян­с­т­во, можем да ста­нем по-мъдри. Тази книга пома­га да прозрем истин­с­ка­та същ­ност на неща­та.

Мъд­рост за всеки ден – това е добре познат жанр. Не е лесно да про­чи­таш всеки ден по една стра­ни­ца мъд­рост, още по-малко пък да раз­миш­ля­ваш върху нея по самов­г­лъ­бен начин, камо ли да я усво­иш. Мисли и мне­ния, данни и факти, прозре­ния и поучи­тел­ни диа­ло­зи се реду­ват на тези стра­ни­ци в очак­ва­не на чита­те­ля. Този пъте­во­ди­тел не само обяс­ня­ва, но и спо­ма­га да при­до­би­ем опит. Придру­жа­ва ни в про­дъл­же­ние на една годи­на, ала още по-добре е, ако ние го просле­дя­ва­ме с упо­ри­то посто­ян­с­т­во всеки ден.

Всъщ­ност това дори не е пре­лис­т­ва­не на стра­ни­ци­те на книга, а вър­ве­не през обши­рен духо­вен лаби­ринт с мно­жес­т­во раз­кло­не­ния. Надяс­но и наля­во, напред и обрат­но, наго­ре и надо­лу кри­во­ли­чи лаби­рин­тът в прост­ран­с­т­во­то. Като пъте­шес­т­ве­ни­ци в него на всеки завой ни очак­ват нови и нови пре­жи­вя­ва­ния, при­ят­ни или пък суро­ви прозре­ния. Можем да срещ­нем както стра­хо­ви­ти сенки, така и ярко вдъх­но­ве­ние. Като пре­одо­ля­ва­ме себе си, поня­ко­га по-сла­ба­та ни същ­ност мънич­ко заги­ва, но точно това ни пома­га да се въз­ро­дим духов­но.

Това, което ние, стран­с­т­ва­щи­те из лаби­рин­та, можем да очак­ва­ме, е раз­поз­на­ва­не­то на сход­с­тва­та между раз­лич­ни­те све­тог­ле­ди, нещо пове­че – зад мно­жес­т­во­то раз­но­род­ни мне­ния ще съз­рем исти­на­та и мъд­рост­та на все­ми­ра. По-вис­ши­ят син­тез е въп­рос на виж­да­не на същ­ност­та на неща­та. Духов­но­то сък­ро­ви­ще, смя­та­но за изгу­бе­но, може да бъде откри­то чрез ори­ен­та­ция и раз­би­ра­не, чрез позна­ва­не на фак­ти­те и чрез раз­миш­ле­ния. Инфор­ма­ци­я­та и тран­с­фор­ма­ци­я­та, лич­но­то съп­ри­кос­но­ве­ние, съзер­ца­ни­е­то и пре­жи­вя­ва­не­то неу­сет­но ни добли­жа­ват до пъл­но­та­та. Защо­то, който копае дъл­бо­ко, ще наме­ри вода.

За да постиг­не истин­с­ки духо­вен напре­дък, човек тряб­ва да пре­ми­не през подоб­ни зада­чи, борби и пре­меж­дия в соб­с­тве­ния си живот. В този лаби­ринт обаче бла­го­да­ре­ние на под­кре­пя­ща­та духов­на среда расте не ужа­сът от отчуж­де­ни­е­то, а мъд­ра­та про­зор­ли­вост; вмес­то стра­хо­ве­те се мно­жат осъз­на­ва­ни­я­та. Кога­то илю­зи­и­те се раз­се­ят, целта става по-ясна. Навяр­но вхо­дът на този лаби­ринт е отсам, но изхо­дът му е отта­тък. По пътя сти­га­ме до сами­те себе си.

Една годи­на – като цял един живот… Про­лет­ни­ят кълн е сама­та мла­дост със сво­я­та све­жест и невин­ност. Жеж­ко­то лято е плад­ни­на­та на живо­та със сво­е­то съз­ря­ва­не и сия­ние. Есен­та е пло­до­род­но изоби­лие със сво­я­та пъл­но­та и под­го­тов­ка; а зима­та с уеди­не­ни­е­то и тиши­на­та си е снеж­но­бя­ла­та фил­т­ри­ра­на чис­то­та. Не вре­ме­то мина­ва, а ние съз­ря­ва­ме.

Реду­ват се дни и нощи, лета и зими, мина­ват сезо­ни и годи­ни, но има нещо, което нико­га не се про­ме­ня… Наблю­да­те­лят не се про­ме­ня и пре­жи­вя­но­то не се про­ме­ня. Двете са свър­за­ни от пред­ме­та на пре­жи­вя­ва­не­то. Наблю­да­те­лят е лич­ност­та, духов­на­та лич­ност; пре­жи­вя­ва­не­то е дейс­т­вие на разума и инту­и­тив­ни­те уме­ния. А пред­мет на пре­жи­вя­ва­не­то е мис­те­ри­я­та на самия живот. Пък живо­тът е твър­де голя­мо чудо, та да го обяс­ниш с някол­ко плос­ки тео­рии…

Който търси себе си и душев­но спо­койс­т­вие, е попад­нал на пра­вил­но­то място. Който търси прак­ти­чес­ка житейс­ка мъд­рост и далеч­ни пер­с­пек­ти­ви, е на пра­вил­но­то място. Който търси пътя към дру­ги­те в себе си, е на пра­вил­но­то място и който търси трай­но­то вмес­то пре­ход­но­то, също е на пра­вил­но­то място. Това ръко­вод­с­тво ще им бъде полез­но. Глу­пе­цът тръг­ва на път без пук­на­та пара, ала присти­га накрая като богат мъд­рец, прозрял по време на пъту­ва­не­то какви сък­ро­ви­ща при­те­жа­ва.

Съвети за ползване

В про­це­са на позна­ни­е­то могат да се раз­гра­ни­чат два основ­ни мето­да. Еди­ни­ят се опира на наблю­де­ни­е­то; той е емпи­ри­чен, може да се наре­че дори обек­ти­вен метод, кога­то наблю­да­те­лят се поста­вя извън наблю­да­ва­но­то явле­ние и прави изме­ри­ми обосно­ва­ни кон­с­та­та­ции. Дру­ги­ят е фено­ме­но­ло­гич­ни­ят метод, кога­то наблю­да­те­лят се поста­вя в ситу­а­ци­я­та и се опит­ва да стиг­не до осе­за­е­ми инту­и­тив­ни прозре­ния чрез вът­реш­ни пре­жи­вя­ва­ния. Ако пър­ви­ят метод е обек­ти­вен, то вто­ри­ят има субек­ти­вен харак­тер.

Лаби­рин­тът е една от под­хо­дя­щи­те мета­фо­ри за човеш­кия живот. Той има нача­ло и край, кри­во­ли­чи дълго, изпъл­нен е с обра­ти, често съб­лаз­ня­ва с резул­та­ти, които по-късно се оказ­ват просто илю­зия, но в край­на смет­ка има изход от него. Не можеш да се изгу­биш в лаби­рин­та. Тряб­ва да вър­виш само напред и рано или късно ще изле­зеш от него.

От обек­тив­на глед­на точка за лаби­рин­та могат да се кажат много неща: можем да гово­рим за него­ва­та струк­ту­ра, за него­ва­та дъл­жи­на, за него­ви­те исто­ри­чес­ки тра­ди­ции и пред­пос­тав­ки, за сим­во­лич­но­то му зна­че­ние. Но ако го раз­глеж­да­ме само на тео­рия, нико­га няма да раз­бе­рем – нещо пове­че, нико­га няма да изпи­та­ме на соб­с­твен гръб – колко изгу­бен се чув­с­т­ва човек на всеки завой, до какви прозре­ния дости­га насред лаби­рин­та и колко измам­на е надеж­да­та, че е само на някол­ко крач­ки от изхо­да, кога­то тряб­ва да извър­ви още сто­ти­ци стъп­ки. За тази цел тряб­ва да навле­зем в истин­с­кия лаби­ринт, да пре­жи­ве­ем мис­те­ри­я­та на дъл­ги­те кри­во­ли­че­щи кори­до­ри, да почув­с­т­ва­ме как уст­ре­ме­ни­ят наго­ре път видо­из­ме­ня прост­ран­с­т­во­то, раз­сти­ла вре­ме­то и про­ме­ня чове­ка.

Тази книга е мно­го­из­ме­рен духо­вен лаби­ринт. При­вид­но е сбор от увле­ка­тел­ни раз­миш­ле­ния, но е много пове­че от това. При­вид­но при­ли­ча на кален­дар­на колек­ция от мъд­рос­ти, но е много пове­че от това. При­вид­но изглеж­да като поре­ди­ца от дати, загла­вия и мисли, но е пове­че и от това. Пре­ми­на­ва­не­то през този лаби­ринт е истин­с­ки фено­ме­но­ло­ги­чен екс­пе­ри­мент, в който сами­те ние сме обек­тът на наблю­де­ние, ала същев­ре­мен­но сме и негов субект. Тек­с­то­ве­те са просто инс­т­ру­мен­ти за прозре­ни­я­та, дати­те са просто опор­ни точки за напре­дъ­ка.

Същес­т­ву­ват без­б­рой про­из­ве­де­ния, които изреж­дат мъд­рос­ти­те на вели­ки­те мис­ли­те­ли или на мно­го­ве­ков­ни­те духов­ни тра­ди­ции, като ги раз­пре­де­лят за всеки ден от годи­на­та. Несъм­не­но е поучи­тел­но да се раз­съж­да­ва върху тези мисли, но в насто­я­щия слу­чай става дума за пове­че от това. Тек­с­то­ве­те обра­зу­ват после­до­ва­тел­на сис­те­ма, редят се на някол­ко плас­та един след друг и наред с хори­зон­тал­ни­те връз­ки обра­зу­ват и вер­ти­кал­на мрежа. Види­ма­та вре­ме­ва струк­ту­ра на дати­те и прост­ран­с­т­ве­на­та струк­ту­ра на реду­ва­щи­те се тек­с­то­ве се допъл­ват от още едно духов­но изме­ре­ние, в което интен­зив­ност­та на теми­те, инфор­ма­тив­ност­та на тек­с­то­ве­те или пък тъкмо инт­рос­пек­тив­ни­ят им диа­па­зон обра­зу­ват скри­ти свър­з­ва­щи кана­ли помеж­ду си.

В този лаби­ринт има два пъти по два­на­де­сет сег­мен­та. Пър­ва­та сис­те­ма е после­до­ва­тел­ност­та от зоди­а­кал­ни знаци, която раз­де­ля годиш­ния цикъл на два­на­де­сет зоди­а­кал­ни месе­ца. Това е един от еле­мен­ти­те на вре­ме­ва­та струк­ту­ра. Зем­ни­те, вод­ни­те, огне­ни­те и въз­душ­ни­те знаци съот­вет­но носят сво­и­те сти­хий­ни харак­те­рис­ти­ки, които се допъл­ват от същ­нос­т­ни­те качес­т­ва на кар­ди­нал­ни­те, непод­виж­ни­те и про­мен­ли­ви­те знаци. Така два­на­де­сет­те зоди­а­кал­ни месе­ца имат чет­вор­но деле­ние по трой­ки. Сезо­ни­те също обхва­щат по три месе­ца; прави впе­чат­ле­ние и раз­де­ле­ни­е­то на годи­на­та на две части: между про­лет­но­то и есен­но­то рав­но­ден­с­т­вие спо­ред лет­ния пери­од и между есен­но­то и про­лет­но­то рав­но­ден­с­т­вие спо­ред зим­ния пери­од. Освен това раз­гра­ни­ча­ва­ме зна­ци­те от Лъв до Кози­рог като днев­ни или слън­че­ви, а от Водо­лей до Рак – като нощни или лунни.

Лят­на­та поло­ви­на отра­зя­ва ли явле­ни­я­та на зим­на­та поло­ви­на? Изне­над­ва­що, но двете полу­го­дия не са с еднак­ва про­дъл­жи­тел­ност. От нача­ло­то на Овен (21 март) до послед­ния ден на Дева (22 сеп­тем­в­ри) изми­на­ват сто осем­де­сет и шест дни – това е лят­но­то полу­го­дие, кога­то види­ми­ят път на Слън­це­то пре­ми­на­ва над Еква­то­ра. От друга стра­на, имаме сто седем­де­сет и девет дни от нача­ло­то на знака Везни (23 сеп­тем­в­ри) до послед­ния ден на Риби (20 март) и дори включ­вай­ки висо­кос­ния ден на всяка чет­вър­та годи­на, пак ста­ват само сто и осем­де­сет.

Рав­но­ден­с­т­ви­я­та пред­став­ля­ват насто­я­що­то време, рав­но­ве­си­е­то.

Поста­вя­ме про­лет­но­то рав­но­ден­с­т­вие за начал­на точка на годиш­ния цикъл, тъй като това е нача­ло­то на пър­вия знак от зоди­а­кал­ния кръг, пър­ви­ят ден на аст­ро­но­ми­чес­ка­та про­лет – неп­ро­мен­ли­ви­ят ден, необ­хо­дим за изчис­ля­ва­не­то на Велик­ден. (Про­лет­но­то рав­но­ден­с­т­вие се мени зара­ди пре­це­си­он­но­то дви­же­ние на Земя­та и настъп­ва аст­ро­но­ми­чес­ки на 20 март през XXI век, а от 2048 г. дори на 19 март, но при със­та­вя­не­то на тази книга това не е взето под вни­ма­ние).

Про­лет­но­то рав­но­ден­с­т­вие може да се раз­глеж­да и като нача­ло на сим­во­лич­ния житейс­ки път, кога­то човек при­ема тяло от неп­ро­я­ве­но­то и идва на този свят. Отдел­но вни­ма­ние заслу­жа­ва отно­ше­ни­е­то между девет­ме­сеч­ния пери­од на човеш­ка­та бре­мен­ност и два­на­де­сет­те месе­ца на целия годи­шен цикъл.

Ако раз­глеж­да­ме пър­вия зоди­а­ка­лен знак, Овен, като митич­но­то нача­ло на човеш­кия път в живо­та, то девет­те месе­ца на вът­ре­ут­роб­но­то същес­т­ву­ва­не се редят между два огне­ни знака – Овен и Стре­лец – в про­дъл­же­ние на три три­ме­се­чия. Инте­рес­но­то при тези три пери­о­да е, че в пър­ва­та фаза – трите месе­ца на Овен, Телец и Близ­на­ци – няма воден знак, във вто­ро­то три­ме­се­чие – Рак, Лъв и Дева – няма въз­ду­шен знак, дока­то в тре­то­то три­ме­се­чие – Везни, Скор­пи­он и Стре­лец – лип­с­ва зем­ни­ят еле­мент. Само огне­ни­ят еле­мент съпът­с­тва плода през цяла­та бре­мен­ност.

От друга стра­на, оста­ва­щи­те от годиш­ния цикъл три месе­ца – Кози­рог, Водо­лей и Риби – въп­лъ­ща­ват имен­но лип­с­ва­щи­те дото­га­ва еле­мен­ти – земя, въз­дух и вода, пре­да­вай­ки ги на дете­то сякаш след раж­да­не­то. Сле­до­ва­тел­но тези три месе­ца са фаза­та на вън­ш­но при­до­би­ва­не на при­ро­да­та земя – въз­дух – вода, кога­то човек при­ема цялост и става почти свръх­чо­век, като след­ва завър­ше­ност­та на всич­ки­те два­на­де­сет месе­ца от целия годи­шен цикъл. На прак­ти­чес­ко ниво пери­о­дът Кози­рог – Водо­лей – Риби беле­жи трите злат­ни месе­ца след раж­да­не­то.

Освен рав­но­ден­с­т­ви­я­та важна роля игра­ят и слън­цес­то­е­ни­я­та.

Дните непос­ред­с­тве­но преди и след само­то зимно слън­цес­то­е­не – общо три дни – са най-тъм­ни­ят пери­од на годи­на­та, с най-крат­ки­те дни и най-дъл­ги­те нощи, нещо като свръх­лип­са на свет­ли­на. Това е вре­ме­то, кога­то Слън­це­то е в най-нис­ка­та си точка и докос­ва Тро­пи­ка на Кози­ро­га. Зим­но­то слън­цес­то­е­не е въп­лъ­ще­ние на мина­ло­то, както и пери­од, посве­тен на памет­та на пред­ци­те. Но точно тога­ва орби­та­та на Слън­це­то се обръ­ща на север и по тази при­чи­на зим­но­то слън­цес­то­е­не поста­вя нача­ло­то на пътя на бого­ве­те, тоест започ­ва дви­же­ни­е­то на Слън­це­то в север­на посо­ка, което се счита за бла­гоп­ри­я­тен пери­од.

Лят­но­то слън­цес­то­е­не, от друга стра­на, е вре­ме­то на най-дъл­гия ден и най-къса­та нощ. Тога­ва обаче Слън­це­то тръг­ва наоб­рат­но от най-висо­ка­та север­на точка, Тро­пи­ка на Рака. Това е нача­ло­то на пътя на пред­ци­те, нача­ло­то на дви­же­ни­е­то на слън­че­ва­та орби­та в южна посо­ка.

В допъл­не­ние към зоди­а­кал­ния кръг вто­ра­та два­на­де­се­тор­на сис­те­ма е раз­де­ле­ни­е­то по тема­тич­ни кръ­го­ве, вари­ра­щи от уни­вер­сал­на фило­со­фия до раз­го­во­ри с учи­те­ли:

Наред с тази под­роб­на кла­си­фи­ка­ция се появя­ват три по-обшир­ни кате­го­рии: същес­т­ву­ва­не, съз­на­ние и щас­тие.

Съществуване

Исти­на­та същес­т­ву­ва – заявя­ват фило­со­фи­я­та и мъд­рост­та. Това е екзис­тен­ци­ал­ни­ят прин­цип. Тук могат да бъдат избро­е­ни фак­ти­те за детайл­но­то обу­че­ние, зна­ни­е­то, съот­вет­с­тви­е­то на дан­ни­те и духов­ност­та. Фило­со­фи­я­та пред­ста­вя както реал­ност­та, така и огра­ни­че­ни­я­та. Пър­ва­та, или по-мал­ка­та мис­те­рия, при­над­ле­жи на този прин­цип – кога­то вмес­то фак­ти­те от вън­ш­ния свят по-важна става реал­ност­та на духов­ни­те цен­нос­ти. Сред духов­ни­те прак­ти­ки към този прин­цип спада меди­та­ци­я­та.

Съзнание

Съз­на­ни­е­то служи за раз­поз­на­ва­не на исти­на­та и е сред­с­тво за реа­ли­зи­ра­не на фак­ти­те, изло­же­ни от фило­со­фи­я­та. Освен раз­би­ра­не то дава въз­мож­ност и за пре­жи­вя­ва­не, води до много по-дъл­бо­ки осъз­на­ва­ния от обик­но­ве­но­то инте­лек­ту­ал­но про­умя­ва­не. Съз­на­ни­е­то раз­кри­ва нрав­с­т­ве­на­та отго­вор­ност на същес­т­ву­ва­не­то и може да бъде иден­ти­фи­ци­ра­но с по-голя­ма­та мис­те­рия – напред­ва­не­то към цен­тъ­ра. Сред духов­ни­те фено­ме­ни тук спада откро­ве­ни­е­то, кога­то бла­го­да­ре­ние на духов­ни­те си прак­ти­ки дости­га­ме до осъз­на­ва­ния.

Щастие

Щас­ти­е­то е ниво­то на кра­со­та­та, пора­ди което при­над­ле­жи на изкус­т­во­то, есте­ти­ка­та и хар­мо­ни­я­та, про­из­ти­ча­ща от пъл­но­та­та. Това не озна­ча­ва чув­с­т­ве­ни насла­ди, а духов­на удов­лет­во­ре­ност, бла­жен­с­т­во. Тази е тре­та­та, или послед­на­та мис­те­рия – кога­то след смя­на­та на посо­ка­та и напред­ва­не­то към цен­тъ­ра човек най-сетне дости­га целта и се изди­га на по-висо­ко ниво. Сред духов­ни­те прак­ти­ки към тази кате­го­рия спада обо­жа­ни­е­то, кога­то при­до­би­ти­те прозре­ния насър­ча­ват чове­ка да бъде акти­вен и да прак­ти­ку­ва добро­то.

Тези три духов­ни направ­ле­ния могат да бъдат откри­ти в тек­с­то­ве­те. Можем да кажем, че всеки един текст гово­ри за фило­со­фи­я­та и насър­ча­ва прак­ти­ка­та, но също така можем да кажем, че всеки един текст ни учи на себе­поз­на­ние. Само­реф­лек­си­я­та, нуж­да­та от инди­ви­ду­ал­но раз­ви­тие и прак­ти­ка­та на себе­поз­на­ни­е­то пре­ми­на­ват през цяла­та книга като чер­ве­на нишка. Прин­ци­път на зна­ни­е­то ни придру­жа­ва до най-дол­на­та точка, до най-дъл­бо­ки­те кът­че­та на мрака. А осъз­на­ва­не­то често изви­ра от дъл­би­ни­те и ни изди­га до най-висо­ки­те нива – зато­ва то е човеш­ко, съв­сем човеш­ко.

Можем също да кажем, че същес­т­ву­ва­не­то, съз­на­ни­е­то и щас­ти­е­то; или тео­ри­я­та, прак­ти­ка­та и осъз­на­ва­не­то; или раз­би­ра­не­то, осъ­щес­т­вя­ва­не­то и пре­жи­вя­ва­не­то се гонят в тек­с­то­ве­те като моти­ви­те на баро­ко­ва фуга.

Под­бо­рът и кла­си­фи­ка­ци­я­та на тек­с­то­ве­те след­ват спе­ци­ал­ни моде­ли. На пръв поглед кален­дар­ни­те дни се редят един след друг, но можем да откри­ем и прин­ци­пи­те на скри­та под­ред­ба. Нека не забра­вя­ме, че се дви­жим в три­из­ме­рен духо­вен лаби­ринт, в който между отдел­ни­те тек­с­то­ве може да има връз­ки и препрат­ки във всяка една посо­ка! Напри­мер про­ек­ти­ра­ни­те една върху друга диаг­ра­ми на три­ъ­гъл­ни­ци­те, обра­зу­ва­ни от огне­ни­те и вод­ни­те знаци на зоди­а­ка, под­реж­дат тек­с­то­ве, свър­за­ни с еле­мен­ти­те в тех­ни­те пре­сеч­ни и кул­ми­на­ци­он­ни точки, а избра­ни тео­ре­ми от ста­рог­ръц­ка­та фило­со­фия откри­ва­ме по кон­ту­ра на девет­лъ­че­ва­та звез­да. Голе­ми­ят хер­ме­ти­чен печат съдър­жа сери­я­та от чис­ла­та и т.н.

Покрай фак­ти­чес­ки­те и пред­на­ме­ре­ни­те свър­з­ва­щи мрежи между тек­с­то­ве­те са въз­мож­ни и инту­и­тив­ни връз­ки, бази­ра­ни на асо­ци­а­ции и лични прозре­ния. Нека това бъде откри­тие на самия прак­ти­ку­ващ изсле­до­ва­тел, бро­дещ из лаби­рин­та. Някои теми и тема­тич­ни групи се завръ­щат мно­гок­рат­но, тъй като целта не е даден въп­рос да бъде изчер­пан изця­ло навед­нъж. По този начин се осъ­щес­т­вя­ва вер­ти­кал­но­то сег­мен­ти­ра­не на теми­те, защо­то, ако след­ва­щия път същи­ят въп­рос бъде под­ло­жен на по-интен­зи­вен и по-задъл­бо­чен ана­лиз или ако сами­те ние сме ста­на­ли по-раз­би­ра­щи, по-задъл­бо­че­ни изсле­до­ва­те­ли, тога­ва могат да се раз­кри­ят нови пер­с­пек­ти­ви и дори същи­те изре­че­ния ще озна­ча­ват много пове­че.

Митич­но­то пресмя­та­не на вре­ме­то отбро­я­ва два­на­де­сет месе­ца и трис­та и шест­де­сет дни, дока­то дейс­т­ви­тел­но­то часо­во време отбро­я­ва трис­та шест­де­сет и пет дни, като от време на време се нуж­дае от корек­ция чрез въвеж­да­не­то на висо­кос­ния ден. Раз­ли­ка­та между броя на дните в митич­ния и в дейс­т­ви­тел­ния кален­дар, между 360 и 366, е шест, защо­то се взема пред­вид и висо­кос­ни­ят ден – пора­ди това шест тек­с­та заемат отли­чи­тел­но място.

Про­лет­ни­те, лет­ни­те, есен­ни­те и зим­ни­те месе­ци на митич­ния кален­дар пред­став­ля­ват тра­ди­ци­он­на­та вре­ме­ва после­до­ва­тел­ност по отно­ше­ние на мина­ло­то, насто­я­ще­то и бъде­ще­то, дока­то оста­на­ли­те дни показ­ват една чет­вър­та вре­ме­ва фаза – веч­но­то време. Сезо­ни­те са раз­де­ле­ни спо­ред зоди­а­кал­ни­те знаци, но оста­на­ли­те шест дни са уни­вер­сал­ни, сбор от еле­мен­т­ни­те харак­те­рис­ти­ки на зоди­а­кал­ни­те знаци, и пред­ста­вят без­в­ре­ми­е­то.

Как да пребродим този духовен лабиринт?

Най-прости­ят, но същев­ре­мен­но и изис­к­ващ най-голя­мо посто­ян­с­т­во метод е да се след­ва редът на дните – по една мъд­рост за всеки ден. Това не изглеж­да слож­но, но после­до­ва­тел­но­то му осъ­щес­т­вя­ва­не изис­к­ва изклю­чи­тел­но посто­ян­с­т­во. Не си заслу­жа­ва да се про­пус­ка или преска­ча текст, почти невъз­мож­но е про­пус­кът да се навак­са. Съзер­ца­ни­е­то тряб­ва да е част от днев­ния ни режим, в про­дъл­же­ние на една годи­на всеки ден тряб­ва да отде­ля­ме необ­хо­ди­мо­то време и вни­ма­ние на това съзер­ца­ние. Какво можем да очак­ва­ме в замя­на на подоб­но усър­д­но прак­ти­ку­ва­не? Може би няма да забе­ле­жим ярки вън­ш­ни про­ме­ни у себе си, но със сигур­ност от духов­ния лаби­ринт ще изле­зе раз­ли­чен човек от този, който е вля­зъл преди годи­на.

По време на пъте­шес­т­ви­е­то можем да раз­съж­да­ва­ме и за начи­на си на мис­ле­не – нещо, което инак рядко пра­вим. Наблю­де­ни­е­то усил­ва спо­соб­ност­та ни да откри­ва­ме същи­на­та, а може би ще започ­не и онази дели­кат­на вът­реш­на про­мя­на, бла­го­да­ре­ние на която ще можем да виж­да­ме един по-фин свят около себе си и ще сме в със­то­я­ние да дава­ме все по-нюан­си­ра­ни отго­во­ри на импул­си­те, които ни връх­ли­тат. Ще съу­мя­ва­ме по-чув­с­т­ви­тел­но да раз­поз­на­ва­ме мал­ки­те чуде­са, разум­но да избяг­ва­ме всич­ко, което пречи на наше­то раз­ви­тие, и да прак­ти­ку­ва­ме това, което го насър­ча­ва.

Успе­хът в живо­та изис­к­ва чес­т­ност, сери­оз­ност и сме­лост, а като вър­вим из този лаби­ринт, можем да рас­тем в тези добро­де­те­ли.

Ако не успя­ва­ме да отде­ля­ме всеки ден вни­ма­ние на наши­те раз­миш­ле­ния, можем да четем тек­с­то­ве­те и от време на време. Раз­съж­де­ни­е­то за акту­ал­ния кален­да­рен ден можем да въз­при­е­мем и като посла­ние или мото за деня. Можем дори напъл­но да се откъс­нем от дати­те и просто наслу­ки да отва­ря­ме кни­га­та или да я пре­лис­т­ва­ме сво­бод­но и като дава­ме път на несъ­щес­т­ву­ва­ща­та слу­чай­ност, да потър­сим добър съвет за деня. Осо­бе­но инте­рес­но може да бъде нами­ра­не­то и обмис­ля­не­то на тек­с­та, отна­сящ се до соб­с­тве­на­та ни рож­де­на дата. Опоз­на­ва­не­то и на няко­го дру­ги­го по този начин също може да е инте­рес­но пре­жи­вя­ва­не в ком­па­ния.

Ала ето един добър съвет за всич­ки: по-малко озна­ча­ва пове­че.

Не се пре­по­ръч­ва чете­не­то на някол­ко раз­съж­де­ния навед­нъж, защо­то всяка тема заслу­жа­ва вни­ма­те­лен, уме­рен под­ход. Стру­ва си да отде­ля­ме пове­че време и вни­ма­ние на всеки текст, да бъдем нащрек за раз­мис­ли­те си, дори да си водим бележ­ки. Нека отда­дем ува­же­ние на даде­на­та тема и на сами­те себе си, защо­то, ако бър­за­ме през дъл­ги­те дни, крат­ки­те годи­ни ще избя­гат от нас.

Свами Тир­т­ха

Луда­що, 2022 г.