Човек обича да разсъждава логично, при все че да останеш последователен, докато мислиш, е страшно трудно. А щом не успяваме да останем последователни в интелектуален план, как тогава очакваме, че можем да бъдем такива в морален план? Почти е невъзможно…

В индийската култура началото на логиката датира още от митични времена. Доста преди появата на Буда вече са съществували развити школи по логика и интересното е, че те не само са анализирали темата за методичното мислене или техниката на аргументацията, а са се стремели да впрегнат интелектуалните способности на човека в постигането на духовните му цели. Простичко казано, древното логическо мислене вероятно е имало духовно-метафизични цели.

Един от най-ранните трудове ни е познат само от препратки. Книгата с правила за логично мислене не се е запазила. Знаем само, че големият героичен епос Махабхарата споменава нейното пренаписване. Политологът Чанакя, живял около 300 години пр.н.е., изброява логиката сред школите на мисълта от онази епоха.

От цитатите знаем с какви теми се е занимавала Книгата с правила за логично мислене. Сред тях са въпросите за материята и духа, за целесъобразността на природата, за множеството от души, за техните връзки и тяхното бездействие, както и за разгръщането на тези категории.

Книгата с правила твърдяла, че неправилното знание и задоволството са сериозни препятствия пред духовното развитие. В първото има смисъл, но как задоволството може да стане препятствие? Логично би било да мислим, че доволството е една от практиките в йога, очевиден резултат от духовния процес…

Сред видовете погрешно, неправилно знание първият а) е обикновеното невежество, което прилича на тъмнината. Вторият б) е егоистичното самосъзнание, което може да бъде отъждествено с илюзията, ала третият вид – в) произтичащата от него упорита привързаност – може да бъде сравнен с дълбоко заслепление. Ако има упорита привързаност, неизбежно се появява и четвъртият вид – г) антипатия или отвращение, което е наистина адско състояние на съзнанието; по-гибелен от него е само петият вид – д) криворазбраната любов към себе си, нея уподобяват на най-долните кръгове на ада. Няма спор, че тези заблуждения и недостатъци възпрепятстват просветлението. Но задоволството?

Ако целта на човешкия живот като цяло и по-специално на науката логика е да се постигне духовно избавление и благодат, следните видове задоволство могат да бъдат истинско препятствие за това:

а) Някои твърдят, че няма нужда от усилия, тъй като природата донася благодатта автоматично, макар да смятат, че каруцата не се движи на едно колело: еднакво необходими са както божията милост, така и човешкото усилие. Според други б) няма нужда от медитация, достатъчен е отказът от семейния живот. Една от главните практики на отшелниците би била тъкмо медитацията, понеже те, в контраст с прагматичните практики на семейния бит, могат да поднасят жертви в ума си. Според прокрастинаторите – онези, които обичат да отлагат – в) бързането е излишно, тъй като избавлението се явява, когато му дойде времето; докато фаталистите твърдят, че г) спасението е въпрос на съдба.

За човека, затънал в материалното битие, в пречки се превръщат и проблемите, израждащи се в инертност, например а) недостиг на енергия, произтичащ от грижите за оцеляването. Отговорът на това е, че Бог се превръща в действие у човека… Инертността може да възникне и от б) бдене над натрупаното богатство, както и от в) естественото износване на нещата – първото по-скоро под формата на задоволство, а второто под формата на униние. Разсъдливият човек пък стига до извода, че г) непрестанно възникващите желания водят единствено до неудовлетвореност, и по тази причина не действа. Лечението за това би могло да бъде безкористното действие. А човекът, който наблюдава от нравствена гледна точка, вижда, че д) ползата за един всъщност е вреда за друг и това е причина да бездейства. В света на вземане-даването наистина може да се установи подобен вид баланс; действията на безкористния и осъзнат духовен човек обаче служат на всеобщото добро.

Тези мисли отпреди хилядолетия изглеждат валидни и днес…