Слепотата не е красива – не е красиво да не виждаш красотата на света; от друга страна, обаче понякога е полезно да живееш в тъмнина – тогава си сляп за грешките и слабостите на другите, за сянката и липсата. Но кога човек е сляп за красотата? Кога не забелязва прекрасната подредба във всемира? Защото красивото е добро, доброто е истинско, а истинското е и красиво. Красотата на Вселената тича след самата себе си и в тази игра на криеница не се включва само глупецът; умният се присъединява към нея, а игривият може би дори ще улови красотата…
И все пак кога човек е сляп за красотата? Когато нещо скрива от него това окончателно универсално измерение. Светът е справедлив, добър и красив, но ако познаваме само една проекция на истинската действителност, само сянката на автентичната стойност и само призрака на красотата, наистина сме незрящи по отношение на изконната красота. Вярно, човек има очи, но не за виждане, а за късогледство. Ако има шанс за заблуда, тя неминуемо ще се случи. В света на измамниците и измамените хората вземат едната от двете страни – или вършат лукавства, или са техни жертви. Заблудата е илюзия – не в смисъл че не е реалност, а в смисъл че кара човека да вижда друго вместо реалността. Все едно отгоре ѝ е хвърлено було… Да го покрием с булото на забравата – казваме, когато искаме съзнателно да забравим за нещо. Това було, хвърлено върху реалността, покрива, затъмнява и обърква. То не е лекият като дихание воал, под който се таи, ала и може да се отгатне красотата, а грубото одеяло на погрешното виждане. Станал играчка на заблудата, човекът е неспособен да отвори очи за красотата на всемира, неспособен е да види прекрасното, което се крие навсякъде. По този начин се осъществява и второто последствие от илюзията – отвличането на вниманието, защото вместо универсалната красота във фокус попада грозотата.
Естетическата слепота впрочем е дефект в зрението, настъпващ при домашните животни в резултат на заболяване на зрителния нерв или на ретината. Названието е дошло оттам, че с просто око не се забелязва друг болестен симптом при животното освен разширяването на зеницата, докато при изследване могат да се установят различни изменения в ретината или зрителния нерв. Заболяването може да настъпи поради отравяне – в такъв случай най-често е лечимо; или например поради увреждане на зрителния нерв – и в такъв случай почти винаги е нелечимо особено ако е отдавнашно.
При хората слепотата за красивото се изразява в извратения вкус, когато очите се разширяват само при вида на грозното и не са в състояние да възприемат красивото. Ако духовният зрителен нерв е увреден, това пречи да се вижда красотата. Онзи, който страда от това сериозно заболяване, е изпълнен с подозрения дори там, където би могъл да се чувства в безопасност, и не е в състояние да забележи очевидно красивото или го вижда като грозно.
Когато материалното невежество отрови ума на човека и вследствие на това той изгуби ясното си духовно-мистично зрение, лечението е трудно, ала отварянето на третото око помага да се открие красотата. Третото око е различно от мирските очи. Там, където мирските очи виждат само недостатъци и пороци, третото око пак е в състояние да открие красивото и доброто.
Шива обикновено се изобразява с три очи, като третото е разположено вертикално на челото му. Това странно разположение не е грешка; то сочи, че за онова, което виждат хоризонталните очи, можем да получим съвсем различна картина, ако го наблюдаваме от друг зрителен ъгъл. Шива въплъщава състоянието на просветлено съзнание, а третото му око е интуитивната способност, каквато притежава и човекът, макар да е вярно, че у него те я скрита и недоразвита.
Слепотата за красивото е индикатор: признак за материално заболяване, симптом на заслепление. В този смисъл тя е и полезна – наличието ѝ свидетелства за заболяването и същевременно прави човека подходящ кандидат за изцеление.