Ритуалът започва. Палим жертвен огън в средата на стаята, жаравата се разпалва, всички сядаме в кръг, затрогващо близко един до друг. В ръцете си държим свещи, чиито пламъци се запалват от първата свещ, създавайки истински кръг от светлина в стаята. Благоуханен дим се издига към небето, чува се тихо тананикане на молитви и възпяване, звънват гонгове, чакаме.
Животът ме затрупва с толкова задачи… – върху това разсъждавам, докато жаравата пламти. Илюзията прикрива върховната истина и ме разсейва. Земното битие е отлитащ миг – аз търся своето небесно призвание.
– Онова, което изричаш с думи, ще бъде още по-силно, ако го оставиш да полети с мелодията! Защото има ли въпрос, ще има и отговор… – говори сякаш отдалеч водещият ритуала и запява тихо, с дълбок глас, което само по себе си е успокояващо. Ние, останалите, повтаряме строфите в отговор, обикновена мелодия, дълбоко проникващи думи. Те ли са отговорът на въпросите ми?
Благоденствие за всички същества!
– Първата стъпка в духовния живот е да постъпваш съобразно своите добре обмислени духовни интереси… – Той удря гонга си и продължава да говори, но аз все още размишлявам над думите му. Служа ли наистина достатъчно добре на своите вечни интереси и служа ли им изобщо? Виждам ли отвъд ограничения хоризонт на своя живот? И кое би послужило най-добре на моите интереси?
Мир за всички същества!
– Втората стъпка е да служиш за доброто на другите… – продължава учителят, гонгът отново отеква и отново ме сблъсква с мислите ми. Как бих могъл да помагам на другите, ако не мога да помогна на себе си? Въпреки че казват, че ако пациентът се излекува, може дори да стане лекар… Тези две стъпки са свързани: ако мога да помогна на себе си, ще мога да помогна и на другите, препускат мислите ми.
Изобилие за всички същества!
– Третата стъпка е да подпомагаш делата на Божествената любов. Нека се молим за спасението на всички живи същества, за да избликне Божията благодат и ние самите да станем част от нея – продължава нашият водач, ръсейки уханни смоли върху жаравата. Димът се издига, изненадва ме с интензивната си сила и тогава усещам деликатния му, пречистващ аромат.
Осъществяване на делото на божествената любов…? Но и това не е независимо от предишните. Само да можех да съумея да служа на висшите интереси на някого, дори на самия себе си, тогава бих могъл да спася някого другиго от ужаса на тленността… – дори не чувам хода на ритуала, мислите ми превземат изцяло вниманието ми. Проумявам това, което съм научил преди: Моето призвание е действията ми, думите ми и мислите ми да отразяват божествената воля. И това ме утешава.
Благословии за всички същества!
– Нашата медитация приключи – казва учителят. – Свещта изгоря, но вземете светлината със себе си! И приемете красивото прощално послание: „Практикувайте добродетел и никога безчестие, говорете истината и никога лъжи, гледайте надалеч, никога наблизо, насочвайте поглед нагоре към Всевишния и никога към нищо низше”. Нека има мир на света!