Учителят

В крайна сметка кой не би искал да получи благословия, кой не би желал застъпничеството на доброжелател? Всеки би се радвал на преимуществата от подобна връзка. Заслужава си да се отбележи и че човек е по-вероятно да стане добър лекар, художник или занаятчия, ако се учи при някой професор или истински майстор, отколкото ако не го прави, макар да не оспорваме таланта, даден от Бога, и възможността за самообразоване.

Наскоро разговарях с една млада дама, която ми разказа за своите духовни търсения. „Много обичам да слушам лекциите на еди-кой си учител. Той е известен йоги, уважаван учител и казва такива хубави неща. Посланията му докосват сърцето. Той е велик духовен водач, учител на мнозина и винаги говори за това, че не е имал учител, че всичко е постигнал сам. Бездруго истината е записана в човешкото сърце. По тази причина човек няма нужда от учител. Обичам да слушам учението му” – каза тя.

Учението на този учител е, че няма нужда от учител и няма нужда от учение… Чакай малко! За какво става дума? Помисли: „Аз съм твоят учител, който ти казва, че нямаш нужда от учител”. Добре ли звучи? Колко странни са хората… почитат като учител човека, който им казва, че нямат нужда от учител. Това е учението му.

Трудно е да си последователен. И така – трябва ли ни учител, или не? Нужен ли ни е учител, за да научим, че не ни е нужен учител? Или учител ни трябва само колкото да сложим снимката му на рафта като украшение?

Във взаимоотношенията с учителя не става въпрос просто за любопитство или за съгласяване с дадени принципи. Това е съвместно търсене, чиято цел е най-висшата същина, инструментите му са питане и служене, а субектът му са както ученикът, така и учителят. Един миг може да промени живота на човека.

Онзи, който е постигнал съвършенство, е цялостен както външно, така и вътрешно, пълен като стомна, потопена във вода, и едновременно с това е празен и отвън, и отвътре като празна стомна на открито. (Майтрея Упанишад 2.18)

Може би повечето хора искат да са учители вместо ученици, макар мъдреците да смятат, че ние сме ученици и ще останем такива завинаги. Очакват ни все повече осъзнавания и все по-дълбоки преживявания, пътят ни води през радости и скърби, през успехи и провали. Вътрешният водач винаги е с теб, а присъствието на външния доброжелател е дар. Когато наистина си жаден, ще намериш напътствие; когато ученикът е готов, учителят ще дойде. В същото време обаче винаги трябва да преценяваме какво можем да научим от даден човек. Някакви теории, сложни анализи? Може би как да живеем правилно? Или можем да видим в него радостта на душата? Когато учителят учи, трябва да слушаш внимателно. По-късно ученикът осъзнава, че истинският учител постоянно те учи, така че трябва да внимаваш винаги. И когато говори, и когато мълчи. Отговорите и обясненията му са също толкова ценни, колкото мълчанието и тайните му. За този, който е в постоянна връзка с по-висшия свят, винаги е най-важна думата, която изрича в момента. Няма лош учител, защото дори лошият учител те учи на много неща – за теб самия. Затова бъди свой собствен учител. Съществуването на учител предполага съществуването и на ученик, понеже учителят не е учител без ученик, а ученикът не е ученик без учител. Защото в ученика ти говори твоят учител…

Изключителна благословия е да чуеш чисто послание от чист източник. С това вече имаме две трети от светата троица на ученията: чист източник и чисто учение. Нужна е само третата третина: подходящ приемник.