Бог е върховният магьосник. Казват, че и невъзможното е възможно за Него, докато и възможното е невъзможно за невярващия. Като затворник на собственото си съзнание и разум човек се опитва да изследва божествената магия с парадокси: може ли Бог да създаде толкова голям камък, че да не може да го вдигне? Отговорът е изненадващ: да, Той може да създаде толкова голям камък, че да не може да го вдигне, но въпреки това може да го вдигне. Да, Той може да побере морето в бутилка, без да променя размера нито на морето, нито на бутилката; само че обикновено не го прави.
Магьосникът заслепява всички. Неговите инструменти са материята, думите и въображението.
Той е скрил енергия в материала, живот в материята, перла в мидата и силата на Слънцето във въглищната мина. Науката казва, че видимата материя е най-малката част от Вселената, по-голямата част е тъмна материя, а най-голямата част е неясна, невидима енергия. Когато частиците се разделят, се освобождава енергия, но когато се сливат, се освобождава още повече енергия. Отделянето на душите от божествената хармония също освобождава енергия, което неминуемо изисква създаването на материалната Вселена и това е могъща сила. Но колко ли енергия се освобождава при завръщането? Каква е силата на реинтегрирането в божествената подредба? Материята е вместилището на живота, тя всъщност е срещата на материята и антиматерията. Материята не е жива; единствено заради присъствието на душата тя показва признаци на съзнание и живот. Перлата е магията на мидата: тя обгръща нечистотията със скъпоценност, изгражда перла върху мръсотията. Каква алхимична трансмутация! И блестящият слънчев диск е скрит чрез магия във въглищната мина – пиритното слънце, тази ярка минерална магия под формата на диск се среща само в една въглищна мина в света. Слънцето се крие в дълбините на галериите…
Думата е магическо оръжие. Въплъщава понятия, назовава хора и цветя, напътства, та да не е всичко едно. В сътворението звукът – логос, глагол, мантра – играе решаваща роля, той е в състояние да оформи един подреден космос от хаоса; следователно словото трябва да има несравнима роля и в спасението. Същевременно обаче думата може да е и негативна магия. Ако намалиш звука дори на най-завладяващия филм, ще видиш, че е фалш. Знаем, че добрата картина ни проговаря и оживява, но без звук изкуствеността и нереалността на кинокадрите изпъква. С други думи, звукът може да активира визуалната илюзия, магията на гледката може да бъде подсилена чрез звука. Гледката е очевидна, нещо повече, явна магия, но звукът е по-дълбока, по-скрита, по-тайна магия, която действа на подсъзнанието и подсилва очарованието от гледката. На пазара обаче не вярвай на това, което чуваш, а на това, което виждаш…
А въображението… в света на илюзиите въображението не познава граници. Човек се чувства волен и реещ се, макар да е вързан на възел. Смята, че е щастлив, въпреки че материалното съществуване от началото до края е изпълнено с лишения, ограничения и провали. Мисли си, че е безсмъртен, но ще умре. Магията кара хората да вярват в невероятното, докато същевременно представя реалното за нереално. Напразните блянове, безплодните фантазии само засилват объркването и робството, но положителното въображение, креативната визуализация е истинска вътрешна творческа сила у човека. Не създавай чрез въображението си само своите вътрешни демони, а проправи пътя си към спасението. Щом илюзията те подвежда, може би божествената магия, която надмогва илюзията, ще бъде средството за освобождение?
Такъв е и вълшебният килим. Килимът не е, за да се чувстваш комфортно, още по-малко да замиташ нещо под него. Дервишът го ползва за молитва, която е задължителна духовна практика, докато мистикът има нужда от вълшебно килимче, та да може като седне на него, веднага да отлети в друго измерение… и да бъде омагьосан от божествената илюзия, която не е заблуда, а прозрение, която не е задънена улица, а необятна шир, която не е измамен мираж, а мерило за истината.