Брат близнак на този призив е: Ненавиждай надменността! Колко хубаво би било това предупреждение да бе излишно! Според светските стандарти има различия между хората, но на ниво душа всеки е еднакво велик. Следователно онзи, който вижда душата, е в състояние да оцени всичко и всички на духовно ниво, и изхождайки от себе си, да вижда единната и вечна същина у всекиго.

Хората обикновено правят две грешки: надценяват собствените си добри качества и отказват да простят слабостите на другите. Нездравото самооправдание често се храни с недостатъците и трудностите на другите; чувстваме се по-силни, когато виждаме другите слаби. Обаче ако се считаме за по-висшестоящи, е трудно да бъдем приятелски настроени.

Навремето добродетелният Юдхиштхира и войнственият Дурьодхана получили задача от мъдреците. Юдхиштхира трябвало да потърси някой по-лош от себе си, а Дурьодхана – някой по-добър от себе си. Двамата младежи тръгнали, а когато се върнали, мъдреците ги попитали дали мисията им е била успешна. Дурьодхана избухнал:

– Не успях да изпълня задачата ви! Когото и да срещнех – единият слаб, другият подъл, третият мързелив – по-добър от мен не можах да намеря, съжалявам!

Юдхиштхира също казал тъжно:

– И аз не успях. Накъдето и да се обърнех, навсякъде срещах невероятни хора, един от друг по-скромни, по-мъдри и по-справедливи. Съжалявам, не успях да намеря по-лош от мен.

Безспорно, трудно е да измерим стойността на някой човек, включително и своята собствена, без да се ръководим от неоснователни пристрастия или напротив, от неоснователни предразсъдъци по отношение на другите, и да съдим за себе си въз основа на безпочвена гордост или на също толкова безпочвено лековерие. Прозорливият човек открива себе си във всеки, така че няма причина да гледа отвисоко на останалите. Колко жалко би било да компенсирам собствената си липса на самоувереност, като омаловажавам другите! Има една доста странна сделка: купи високомерен човек за толкова, колкото струва, и го продай за толкова, за колкото си мисли, че струва! И тук очевидно не става дума за трафик на хора, а за панаир на добродетели, за автентична ценностна оценка. Казват, че самонадеяността води до провал. По-добре да я избягваме. Духовната проницателност гледа с очите на състраданието. Трябва да откриеш дори мъничката добродетел насред многото недостатъци, защото, ако тази малка светлина получи доверие, тя печели пространство. От друга страна, ако някой има много добри качества и само няколко недостатъка, не получава ли доверие, недостатъците му ще го управляват.

С други думи, този призив не е само защитно избягване на прекомерното високомерие, а активно практикуване на уважение и помощ към другите. В този смисъл това е духовно упражнение, съзнателно търсене на стойност, за разлика от несъзнателното намиране на кусури. Оценяването на другите не е въпрос на изкуствено смирение, а на автентично самопознание, както и на искрено уважение и възхищение. Никой не обича да го омаловажават, да го гледат отвисоко. Да попадаме в подобни ситуации, обаче е полезно, защото ни помага да се въздържаме от такъв тип поведение. Не прави на друг това, което не желаеш да ти бъде сторено!

Петър три пъти се е отрекъл от Исус, ала е станал крайъгълният камък на християнската църква. Този, който е грешил, е по-толерантен и разбиращ към слабостите на останалите. Вероятно трябва да приемем грешките и недостатъците на другите, както и своите собствени, макар да не е задължително да се съгласяваме с тях!