– Какво мога да очаквам, ако се присъединя към вас? – попита учителя зрелият мъж, който пристигна изпълнен с много съмнения, големи очаквания и предпазливи резерви. Беше заможна, силна личност; от него се излъчваше усещането, че животът му е успешен и целенасочен.
– Какво да очаквате? – попита замечтано учителят, който не беше впечатлен от елегантното, но подчертано акцентиране върху успешния живот. Беше видял много и беше особено предпазлив към привличането на влиятелните хора. В същото време разпозна собствените си въпроси, формулирани преди десетилетия. – Всеки получава каквото заслужава. Или не, получава малко по-добро от това. Всъщност бих казал, че всеки получава това, което търси.
„Един въпрос, три отговора…” – разсъждаваше нашият приятел, оставяйки време на себе си да обмисли чутото, а и на учителя да продължи мислите си.
– Пътят на хората върви от удовлетворение към удовлетворение – продължи спокойно учителят, а очите на нашия приятел се разшириха: „Как така? Който е доволен, защо да тръгва на път? Аз всъщност бих тръгнал… тогава значи доволен ли съм, или не съм? Не мисля…”.
– Повечето хора са невежи – продължи учителят – и са доволни, така че не търсят нищо ново. Когато си мислят, че се захващат с нещо ново, те всъщност предъвкват онова, което вече са дъвкали, повтарят все същото с някакви малки промени.
Нашият приятел позна себе си: „Хм, всъщност и аз все това правех! Новото винаги беше старото…”.
– След тях са недоволните. Те са голям отбор. Недоволни са, но и не търсят, не желаят да се променят. Постоянно хленчат, все нещо не им е наред…
„По дяволите, става въпрос за мен!” – продължи монолога си приятелят ни.
– За щастие, има и такива, които недоволството ги мотивира да търсят: те търсят, търсят, но все не намират. Намерение има, но или желанието е слабо, или човекът попада в задънена улица, или е нетърпелив и не може да изчака, докато осъзнае, че трябва да направи само още една крачка. Който е упорит и търси, той намира. Разбира се, това е въпрос и на късмет.
– Късмет? – прекъсна го нашият приятел. – Това е несигурен фактор! Не е ли всичко предопределено, не получава ли човек каквото заслужава?
– И още как! Късметът всъщност е намесата на провидението. Коня го водят до водата, но той сам трябва да пие. Животът води всички до водата, но не всеки пие от нея. От друга страна, тези, които са търсили и са намерили и са способни да продължат напред, са посветени.
„Какво? Посветеност? Знам какво искам, не желая никой да се меси в живота ми!” – отново се противопостави приятелят ни.
– Трябва да си посветен на истината. Много хора се страхуват за свободата си… – „Все едно ми чете мислите!” – но само посветеният човек става практикуващ, последовател, ученик… Ученик е този, който дава възможност на учителя си да го учи.
„По дяволите, та точно това се случва сега!”
– Тук пътят се разклонява в много посоки. Човек може да е добре информиран, да притежава духовно знание. Знанието е информация, но мъдростта е трансформация и квалифицираният мъдрец започва активно да събира сили.
„А аз какво да избера? Дотук се разпознавах, но тази стъпка тепърва ми предстои.”
– Тези, които са събрали достатъчно сили, могат да предадат информацията, те могат да станат учителите, които разпространяват знанието. Който поема отговорност за други, е духовен баща, духовен водач.
„Аз определено не съм такъв… Ами той? Към коя ли категория принадлежи?”
– А има ли още нататък? – попита нашият приятел, за да прикрие истинския си въпрос, макар да предполагаше, че няма тайни пред учителя.
– Разбира се. Ако силата на такъв учител узрее още повече, той ще може да запалва светлина и в другите. Мисля, че добрият учител е този, който ни показва накъде да гледаме, а не какво да виждаме.
„И таз добра…! Това наистина е така!” – каза си одобрително нашият приятел. Той дори не забелязваше как тъй обичаната от него независимост се стопяваше.
– Оттук насетне остава само една крачка… – учителят направи кратка пауза. – Истински великата душа е просто привлекателна. Нейното излъчване казва всичко, в компанията ѝ искрените хора получават сериозни прозрения.
„Какъв мисловен процес! – продължаваше вътрешният монолог. – Той всъщност не говореше за въпроса ми, но все пак ми даде отговор. Този човек знае…”
– Това е, което може да очаква сериозният търсещ. Можеш да преминеш от удовлетворението на невежеството към удовлетворението на просветлението.
Сега учителят замълча също като нашия приятел. Той обмисляше собствения си път, опитвайки се да открие къде би могъл да се постави на тази скàла. В себе си таеше само един неизречен въпрос: Адепте, в какво ме превърна Учителят?