Човешкият живот е разделен по много различни начини, могат да се посочат безброй негови етапи. От гледна точка на биологичното индивидуално развитие, на обществените, нравствените, емоционалните, дейностните и правните аспекти познаваме ембрионално съществуване и дееспособна възраст, периоди на пасивност и на творчество, любовни периоди и неутрални от репродуктивна гледна точка етапи, училищна възраст, Христова възраст и старост. Всички ние сме стигнали донякъде по пътя на живота… Ако разгледаме възможно най-мащабно какво представлява животът на човека, можем да го опишем с три думи: идваме, обичаме и си тръгваме. А ако трябва да обобщим основните етапи на живота в три фрази, тогава с една старогръцка, една санскритска и една библейска сентенция това би звучало така: „Познай себе си!” (Gnothi seauton), „Ти си това!” (Tat tvam asi) и „Стани и тръгни!” (Surge et ambula). Тези три призива са достатъчни; достатъчно е и да разделим живота на три етапа: 33 години за обучение и подготовка, 33 години за дейност и духовна себереализация чрез практика и 33 години за интроспективна саморефлексия и подготовка – този път за продължаването нататък.

› И това е цяло – и онова е цяло; от пълнота към пълнота. Вземайки целостта от цялото, запазва се неговата цялост. (Иша Упанишад, Възвание)

› Всеки човек има три характера: такъв, какъвто се показва пред другите; такъв, какъвто си мисли, че е; и такъв, какъвто в действителност е. Приближавай трите един до друг!

› Целта на живота е осъзнаване и възприемане на истинските, трайни ценности на живота в познаване на реалността.

› Не се оплаквай, това няма да те отведе наникъде! Мерилото за развитие е духовното удовлетворение. Гледай на всичко с обнадеждено, леко сърце и тогава духовната ти цел ще се разкрие пред теб.

› Не мисли за плодовете на действията си! Обръщай внимание на самите действия! Плодът ще узрее от само себе си. Имаш право да изпълняваш мисията си, но не се привързвай към резултата.

› Като ударят барабана, не можеш да хванеш звука му; но ако хванеш барабана или барабанчика, ще можеш да хванеш и звука. Като раковината зазвучи, не можеш да уловиш звука ѝ, но ако уловиш раковината или този, който свири на нея, ти вече си уловил звука. (Брихад Араняка Упанишад 2.4.7 – 8)

› Победата има стотици бащи, а поражението винаги е сираче. Всемогъщият Бог и преданият последовател са непобедима двойка.

› В началото импулсът е силен, но прозорливостта е малко; по-късно мъдростта е повече, но пък силата намалява. В такъв случай замени липсващото с разум. Винаги живей автентичен живот!

› Опознай Душата на всемира чрез душата си, стреми се да се доближиш до нея чрез изучаване, саможертва, приношения и самодисциплина. Ти си вечна душа, принадлежаща на Бога, и връзката помежду ви е любов.

› Простота, простота, простота…

Някога, в първия етап от живота, подготовката е означавала не само усвояване на практически знания, но и придобиване на фундаментални истини, които съпътстват човека цял живот. Така е било особено в Индия, където младите момчета били изпращани в ашрама на някой духовен учител, за да учат и служат там. Когато учителят изпращал ученика си обратно, ученикът му благодарял с дар за обучението, а учителят му давал съвети. Нравствените напътствия са много полезни за младия човек, който се впуска в живота. Като следовник на свещените учения ученикът най-вероятно е придобил много мъдрост, но практическото прилагане на ученията може да се осъществи единствено в хода на личния живот. Младите научават принципите, ала просветлението ги спохожда едва по-късно.