Истината е морален принцип, но реалността е екзистенциален принцип; двете се предполагат взаимно. Което е реално, то е и истинско. „Само истината побеждава” (сатям ева джаяте) е националният девиз на Индия. И всичко, което гравитира около истината, дава сила. Ето защо можем да кажем: добродетелта е това, което трябва да се следва.
Човек живее в принудата да действа; дори само за да оцелее, е нужно да е активен. Един от признаците на живота е движението, промяната, действието. Докато сърцето бие, това е действие само по себе си, дори и сетивата да не работят.
Привидното бездействие също е дейност – само помислете за соматичните функции; от духовна гледна точка пък дейността е пълно бездействие, ако не служи за въздигането и просветлението на човека. Действието вероятно е по-добро от бездействието, стига да е мотивирано поне от енергия или страст, а още повече от доброта и услужливост, особено в посредничество на божествената милост, за разлика от бездействието, което е повлияно от потиснатостта и тъмата. Ала редом с действието върви и възможността за правене на грешки; може би затова се казва, че тези, които не действат, допускат само една грешка – именно бездействието – което обаче се счита за сериозна грешка.
И така, има импулс за действие, после мотивиращи фактори, както и зреещи последици от действието, които, ако са благоприятни, потапят човек в истинска еуфория. Въпреки това магията на действието не е достатъчна за постигане на съвършенство, необходимо е съзнателно действие. Обмисли ситуацията, прецени последствията, оцени тяхната стойност и вземи решение. Решението слага край на съмненията.
Гаранция за високото качество на действие е честното действие. Ала краткият призив: „Постъпвай справедливо!” не призовава просто да спазваме законите, но загатва за по-дълбоки, по-висши ценности. Светското правосъдие безспорно също е благородна постъпка, ако изобщо може да се приложи, защото трима души – четири истини. Колкото хора, толкова възгледи, мнения и норми, тоест светските, малките истини винаги са много, докато голямата Истина е само една.
Във Вселената има подредба. Великата подредба на Космоса се отразява в нравственото призвание на човека. Най-голям щастливец е този, чиито действия следват тази морална подредба и по такъв начин отразяват всемирния ред. Такъв живот е автентичен, такова действие е добродетелно. И не, не става въпрос за отбранително избягване на несправедливостта, за пасивно наблюдение или оттегляне. Ако трябва да се действа – а то трябва – действай справедливо!
Дали справедливото действие е законът око за око, зъб за зъб? В края на краищата би било справедливо да отвърнем на злото със зло, на лъжата с лъжа. При все това си струва да променим уравнението, за да послужим не на правосъдието, а на по-висшата справедливост и милост. Не бъди справедлив по безчовечен начин, защото е човешко да се греши, божествено е да се прощава.
Справедливостта в този призив не е придържане към фактите, не е безпристрастна преценка, нито просто морална позиция, а по-скоро автентичен духовен живот. От небесна гледна точка въпросът не е в светското човешко правосъдие. Няма нужда от неутрални миротворци, които не са на ничия страна, а от практикуващи, отдадени на Абсолютната истина и водещи автентичен живот.
Човек се познава по идеалите си; нашите действия следват нашите идеали. Ако сме правдиви в мислите, думите и делата си, това води до висока степен на морална сила. Безусловната преданост към Истината пречиства човека, а от нравствената чистота идва силата – безспорна, непоколебима и непорочна сила.