Колко трудно е да вярваме във вечния живот и в божествените ценности, когато земните ограничения приковават вниманието ни. Присъщо на илюзията е да ангажира вниманието на човека с всякакви ненужни неща, да отклонява мислите му, да хвърля в забрава това, което трябва да помни, и да му напомня за онова, което би било по-добре да тъне в забрава. Една от характерните черти на човека е, че той систематично се самоунищожава, тъй като знае кое е добро и правилно, но не го практикува, и също така знае какво трябва да избягва в живота, но не го избягва. В неистова еуфория се опитваме да оцелеем в собствения си живот, ала има утеха…
Светът е многопластов, паралелни реалности съществуват във великата Реалност и нивото, на което се присъединяваш към тази сложна тъкан от реалност, ще определи живота ти. Ако се присламчиш към илюзията, тогава заблудата ще е твоята същност; ако се свържеш с всепроникващия Дух на всемира, тогава всезнанието ще бъде твое. Стъпиш ли на принципа на съществуванието, преживяваш единството на Вселената; опираш ли се на висшето божествено съзнание, докосваш всезнанието; а свържеш ли се с всепроникващия състрадателен Бог, изпитваш всеобхватната Божия милост и любов.
Почти всичко в света е преходно. Какво донася вятърът, какво отнася водата? Разпадането е присъщо за света, а сплотеността е задачата на живеещите в него хора. Ако бездействаме, ще последва окончателен разпад, едва ли просветление. Това, което е непреходно в света, е мистичната му природа. Светът не съществува сам за себе си, а осветлява нещо, което го надраства. Светът е скрито, тук-таме изкривено огледало на свръхестественото начало, изначалният първообраз се отразява във всичко. Дори най-малкото проявление на всемира разкрива своя източник; и последното чудо мълви за първото чудо.
Ето защо един лош опит не може да постави под съмнение съществуването на чисти идеали. Един дъждовен ден не означава, че никога вече няма да грейне слънце. Не отричай дуалностите на нивото на практическия опит: радост – тъга, добро – зло, светлина – сянка, по-скоро се опитай да ги преодолееш с духовна сила и импулс за просветление. Защото тъмнината може да бъде победена.
Както не избърсването на праха създава блясъка на скъпоценния камък, а светлината, която е негова естествена черта, се проявява отново след почистването, така и съзнанието на душата засиява отново, когато се освободи от недостатъците си. Ако копаем надълбоко в земята, можем да открием вода, ала не копаенето прави водата; по същия начин съзнанието на душата се проявява, когато слоевете на безсъзнателното са отстранени, точно както водата от извора избликва на повърхността с естествена сила след премахването на слоевете пръст. Когато недостатъците, покриващи съзнанието, изчезнат, изначалните качества на душата изплуват наяве; те не възникват тогава, тъй като са вечните свойства на душата.
Който се съмнява, не се освобождава. Ако съмнение замъглява съзнанието на човека, не ще се отворят дверите на съвършенството пред него. Двуколката се движи на две колела: човешката сила и божията милост са тези колела. Трябва да вярваме, че там, където човешката сила свършва, божествената благодат поема управлението. Изначалната вяра е противоположност на духа на съмнението. Човек може да се съмнява във всичко и може да вярва във всичко. Възможно е и двете нагласи да те подведат, защото пресъздават малко по-различна картина от реалната, но докато доверието рисува по-ласкава картина от истинската, недоверието я обагря в много по-тъмни нюанси. Ако можеш да се довериш дори само толкова на живота, че отвъд видимия свят има невидим, който се управлява от провидението, а не от съперничеството, вече си направил първата стъпка към съвършенството. От земите на недоверието трябва да преминеш в царството на любовта. Да постигнеш съвършенство, изобщо не е невъзможно. Просто трябва да се стремиш – в това е голямата тайна.