Някои неща по самата си същност не подлежат на обсъждане. Не си струва да спорим за преходността и живота, за красотата и грозотата, за истината и лъжата. Не защото не е важно да ги изясняваме, а заради разнообразието от мнения за тях.

Защото има безкрайни различия в мненията и никое от тях, опиращо се на аргументи, не е решаващо. (Нарада Бхакти Сутри 75)

Първият кръг от въпроси е свързан със смъртта и живота. Това са есхатологични въпроси, свързани с крайните факти на съществуването; да се оспорва съществуването на фактите, е глупост, но за състоянието на фактите може да се обменят идеи. От мъдреците се очаква да имат свое собствено мнение и ако някой не може да изрази такова, не е смятан за истински мъдрец. „Истината е една, но мъдреците я обясняват по множество различни начини” – гласи сентенцията на Ведите. И така, разнообразие или еднозначност? Това е предмет на вечен спор, но докато обектът на изследването е един и същ, а субектът на изследването е искрен, разнообразието от мнения има своето право на съществуване. Разбира се, единствено положителното утвърждаване на съществуването превръща в реалност смъртта; ако няма живот, няма и смърт. Хераклит казва, че смъртта е раждане. Двата полюса могат да бъдат надраснати в един по-висш синтез, когато гледаме на тези променливи фази в светлината на вечността, а не сме заслепени от вечния мрак на небитието.

Красотата и грозотата са следващата двойка, която не подлежи на спорове. Красотата е твърде субективна… грозотата не по-малко. Въпреки това без съмнение откриването на красота в света зависи от мирогледа и настройката на съзнанието на съзерцателя. Същото важи и в определянето кое е грозно. За мишката котката никога няма да е красива. Красивото е приятно, грозното е отблъскващо – тези естетически фактори предизвикват емоционална реакция у хората. А емоциите не могат да бъдат оспорвани. Освен това има два допълнителни фактора, които изкривяват картината: любовта и омразата. За любящата майка дори незрящото ѝ дете е звездооко… Любовта е способна да превърне грозното в красиво, докато за омразата и красивото е грозно. Щом и любовта, и омразата изкривяват реалността, тогава по-добре да изберем изкривяването, основано на любовта, защото то разкрасява живота, докато другото по пагубен начин деформира и обезценява. С красотата не се занимава само философската естетика – която, нека признаем, е храна само за малцина – но и изкуството, което достига до мнозина. А изкуството не е нищо друго освен възхвала на красотата или страдание от липсата ѝ и този език е разбираем за всички.

Третата двойка противоположности е истината и лъжата, което също е много относителна тема. Има много истини с малка буква и може би още повече лъжи. Дребният човек бяга както от истината, която изисква от него много, така и от всепоглъщащото зло и е способен само на дребни хитринки. Истината заслужава да бъде изследвана в триединство: факти, истина и реалност. Има множество факти, които, ако са подбрани по подходящ начин, могат да докажат всичко. Истината е светски фактор и въпреки че несъмнено има морален заряд, тя все пак в основата си е относителна: някой може да е национален герой за едната страна в даден военен конфликт, а международен терорист за другата. Ала нека гледаме на реалността като на метафизично понятие, в чиято светлина виждаме по-добре истината и фактите.

Ако не на аргументите, тогава на какво да опрем изследването си? Нравственият неутралитет би бил духовна ограниченост, а замазването на разликата между добро и зло не се равнява с мистичното усещане за единство. Неутралитетът е агонията на възхищението и смъртта на обожанието. Отвъд аргументите ние се нуждаем от възхищение; отвъд човешките мнения имаме нужда от откровението на свръхчовешката Реалност. Светската красота е просто условност, но абсолютната красота е мерило. Който изследва живота, красотата и истината, нека го прави с любов!