В днешно време всеки иска да бъде учител, без преди това да е бил ученик. Някой става писател, преди да е бил преводач. Човекът явно си е такъв – по-скоро би бил господар в ада, отколкото слуга в рая. Майсторски клас означава например един виртуозен цигулар да преподава на по-младите цигулари: майсторът води курса. Но как изглеждат нещата, ако и майсторът е участник?
Същото важи и в духовен смисъл. Без готовността да служи, чиракът няма да стане майстор, а най-много занаятчия. Всеизвестно е, че без обучение няма образованост. Липсва ли самоконтрол, по-развитите способности могат да бъдат фатални; затова един майстор трябва да умее не само да задейства духовните процеси, но и да ги спира, когато е необходимо. В ежедневия живот, когато завършваш даден курс, накрая има изпит. Ала майсторският клас никога не приключва и изпитите са непрекъснати. Подобно на самия живот, който непрестанно ни поставя въпроси, така и майсторският клас е амалгама от запитвания. Няма точкуване, няма изпитна комисия, но се изискват честност и внимателно вглеждане.
Първа степен
1. Кои са най-важните прозрения в досегашните ти духовни стремежи?
2. Какво би направил, ако останеш сам с вярата си сякаш на безлюден остров?
3. В какво трябва да се задълбочиш?
4. Кои са твоите силни и слаби страни?
5. Кои са най-важните принципи, които ръководят живота ти?
6. Освободил ли си се от догмите си?
7. Кои са най-важните ти цели?
8. С какво измерваш ползата и смисъла на собствената си работа и служба?
9. Според теб кои са най-деликатните, най-чувствителните и най-опасните точки в живота?
10. Умееш ли да се самонаблюдаваш отстрани и да влияеш на хода на нещата?
Втора степен
1. Можем ли да се посветим на дадена идея? Цел ли е за нас тя да се запази, предаде нататък и остане жива?
2. Съществуват ли още класически хора и класически житейски ситуации? Има ли все още всеотдайни приятели?
3. Човек винаги ли намира помощниците си? Може ли грешките и недостатъците да заличат първоначалните искрени намерения?
4. Какво представлява готовността за саможертва? Можеш ли да пожертваш цял един живот? Не е ли злоупотреба приемането на такава крайна всеотдайност?
5. Можем ли да се намесваме в собствената си съдба или в тази на другите? Възможно ли е да се пренапишат личните съдби и пътища? Има ли изкупление?
6. Какво представлява спящата жар, скрита под пепелта, и що е експлозията, постоянният екстаз?
7. Кое надделява повече – личният инстинкт за живот или това, което учителят вижда в своя ученик?
8. Какво пречи на изразяването на любовта? Защо има потенциална разлика между обичания и обичащия? Колко безкористна или егоистична може да бъде любовта?
9. Красиво ли е това, що е човешко, или то е просто кал, биология, илюзорна магия?
10. Има ли място за укор, когато в една човешка връзка и двете страни полагат усилия, но нещо не се получава перфектно? А възможно ли е да се укорява Бог за това?