Жизнеността или разрухата – кое ще надделее? Кое е по-силно в теб? Нима гибелта е по-примамлива от вечността? Великолепното взаимодействие във Вселената е проява на вечното завръщане. Няма място за отчаяние; може да продължаваш единствено напред, стремейки се да се въздигаш към висините на духа. Живей с това, което ти е дадено, и не се оплаквай от липсата на нещо друго! Щастието, вечното щастие е твоето призвание!

Мисли в космически мащаб – не позволявай на мимолетните си ограничения да поставят предели на твоя свят; нещо повече – нека има множество светове, цели вселени, които да пребродиш. Живееш в света на опита… На всеки седем години е нужно обновление. Докато отлитат десетилетията, очите ти постепенно ослепяват, но дано се отвори третото, мистичното око, което ще разкрие тайните на всемира. Умението да правиш заключения, е важно, трябва да виждаш цялостната картина, а не само малките детайли от мозайката. Ограничението не води наникъде; бъди последователен и живей отговорно с разкритата и така мечтана свобода… Любовта е свобода, най-голямата свобода, която се проявява навън, а навътре нека бъде здраво вкоренена в живата божествена връзка.

Иска ти се винаги да усещаш осезаемата близост на божествената закрила – и тя всякога е там, ти живееш в дланта на всемира! Програмата е любовта, практиката е вдъхновението, насъщният хляб е жизнеността, залогът е търпението, въпросът е в несигурността, отговорът е в увереността. Твоята вяра, подхранвана от миналото, ще даде добра реколта – бъдещето. В перспектива всичко се смалява пред силата на любовта, щастието нараства, но внимавай – натрупването не е еднозначно с претрупване. Виждай доброто или поне полезното във всичко.

Егоцентризмът ти в добрия смисъл е онази смелост, с която заявяваш собственото си съществуване за център на Вселената и превръщаш дома си в оста на света. Друга задача не ще и имаш, освен да побираш у дома цялата Вселена, да събуждаш вечността в мига, да изживяваш пълнотата и божественото щастие тук и сега; защото ако не тук и сега, тогава къде и кога?

Отстъплението не е достойно, героизмът се крие в делата, знанието е пътят на сухото размишление, всеотдайността е сладкият път на романтично влюбените. Мистичният прорицател, магът, остава на заден план, но въпреки това волята му пак надделява. Може да не изпълниш всичко, но пратениците, боговдъхновените представители на истината, ще стигнат далеч. Смело пусни това, което трябва да си иде, защото както е дошло едно, така ще дойде и друго. Не можеш току-така да се изтегнеш нашироко в сянката на голямо дърво, нужен е простор, за да може фиданката да развие корона.

А короната е образна, но истински важен е смисълът – успехът трябва да е короната на делата ти, защото това е въплъщението на Божията воля и спускането на небесната хармония на земята. Нещата се сбъдват – това е хармонията, която е пряко следствие от срещата на Красотата и Любовта в сърцето.

Умението за синтез е не само способност за обобщаване, но и раждане на едно ново качество, създаване на нов духовен ред в обществото, изразяване на животворната духовност и осигуряване на възможност за чист живот. Противодействието срещу злото е любовта към Бога – затова тя трябва да стои на преден план. Бог, божественият представител и подхранването на божественото знание и божествената любов са най-важните неща. Мистицизмът е убеждението, произтичащо от живата връзка с Бога; то е живото и кристално заключение, което може да издържи изпитанието на безмилостната интроспекция и самооткровение. Традицията е издържала изпитанието на времето, но самият ти притежаваш ли вечна перспектива по отношение на Вселената? Това изисква неистова смелост; преодолявайки късогледството на ежедневието, да застанеш с лице към Слънцето. Да, Слънцето!! Новият стар учител, чието митично присъствие ще те съпътства завинаги. Дори да се изправиш гол и сам пред целия свят, твоят пазител пак ще е там – Слънцето, което е твой духовен водач, твой господар, твой внимателен придружител, на когото точно поради тази причина трябва да се молиш мистично. Молитва към Слънцето!