Природата на съмнението

Би било евтина игра на думи да съпоставим единството и съмнението, защото човек може да изпадне в едното, но не и в другото. Така че те не са понятия с една и съща природа, защото противоположностите изискват в някаква степен сходство помежду си.

Принципът на единството е важно прозрение в мирогледа: че всичко е свързано с всичко, че няма отделни събития, а само процеси; че няма капки вода, а море; че фактът на съществуването свързва всички живи същества; бихме могли още дълго да продължим да изреждаме. По отношение на теорията за сътворението или за съществуването природата на Вселената може да бъде сведена до космологичния принцип на единството, но също така може да бъде разтълкувана и от морална гледна точка, и от гледна точка на системата на междучовешките обществени взаимоотношения. Можем да кажем също, че осъзнаването на значимостта на чувството за свързаност е ключът към хармонията.

Платон е изразил тази свързаност чрез първоначално съществуващите сферични човешки същества, чиято гордост Зевс сломил, като разделил телата им на две; така били създадени мъжът и жената. Дали това е първата проява на раздвоението? Дали една морална грешка – самонадеяността – е довела до разединението, до загубата на целостта? Затова ли всеки търси своята половинка? Колко много отчаяние следва от това разделение.

Разединението води до загуба на стойност. Скъсаният плат може да се зашие, но следата остава. Скъсаната банкнота я изтеглят от обращение. Пукнатата делва е безполезна, а раздвоеното състояние на ума е болест. Може би признакът за изгубената божествена хармония е отчуждението, което логично води до отчаяние. Съмнението е тежък случай на отчаяние.

В какво се съмнява човек? От памтивека се съмнява в другите, в Бога, в духовните процеси, в хората, понякога в истините. Но може би всички тези съмнения могат да бъдат сведени до едно вътрешно раздвоение, когато човек се съмнява не във външните фактори, а в самия себе си. Не става дума просто за липса на увереност или на самочувствие; това е по-лекият случай. Ако човек посещава добра духовна школа, ще го научат, че както прекаленото самочувствие, така и липсата на такова са нещо неправилно; и двете всъщност са егоизъм, само че с обратен знак. Истинското съмнение е екзистенциалната криза, когато човек не знае защо, как и за какво живее. Когато не можем да оправдаем собственото си съществуване. Тази вътрешна и външна безпомощност може да доведе до краен нихилизъм, а както знаем, най-добрата защита е нападението; по такъв начин най-добре можем да прикрием липсата на яснота за собственото си съществуване, като поставяме под съмнение други неща, явления или хора.

За съжаление, в днешно време съмнението не е стилистичен похват, въпреки че лирическият герой лесно може да постигне успех, ако се покаже съмняващ се и раздвоен. Този стилистичен елемент е завладял съвременния човек. Навремето философията на скептиците е смятала истината за познаваема, а скептицизмът е бил по-скоро средство за познание; съществува обаче и съмнение, което не изследва, а с недоверие отхвърля всичко.

Съмнението е неизбежна част от духовните процеси. Доколкото насърчава изследването и жаждата за познание, то има положителна роля; ала когато оспорва практиката, учителя или Бога, ролята му е пагубна. Ако човек стане жертва на съмненията си, той се разколебава, но ако издържи и успешно премине през периодите на съмнения, придобива имунитет срещу тях. Съмняващият се не е щастлив в света, нито в този живот, нито в следващия. Да оставим настрана, че човекът се съмнява в съществуването на Бог; но дано добрият Бог не изгуби доверието си в човека.

Във виждането за цялостната истина двойствеността – ала не и съмнението – трябва да получи поне такава тежест, каквато и единството. Двойствеността също е космически принцип и на принципно ниво не означава разделение – и следователно намаляване и разпад – а напротив, увеличаване, т.е. растеж. Можем също така да кажем, че единството и двойствеността са двете страни на една и съща монета, неделими една от друга. Заедно те образуват монетата – едната страна е ези, другата е тура; ала освен всичко това монетата има и надпис по ръба, на който е изписано не съмнение, а божествена любов.