Изгонване. От рая? От гнездото? От стария дом? Това е стимулиращ фактор, а не проблем, който те връхлита и гнети. По-скоро е движеща сила, която те кара да вървиш напред и нагоре, насърчава те. Ако животът ти се разпада, ако обкръжението или ситуацията те извеждат извън контрол, в такъв случай трябва да потърсиш нова ситуация, нова среда. Някои ще дойдат с теб, а други ще останат назад. Ако дойдеш с мен, и аз ще вървя с теб…
Това е новото завоюване на родината. Сякаш един народ се премества в нов регион с всичките си радости и постижения, но също и с трудностите и ограниченията си. Ние сме не само красиви, умни и силни, но понякога и грозни, глупави и немощни. Обаче сме единни и вървим заедно. Можеш да се наречеш щастливец, ако някой път направиш равносметка на живота си и спокойно осъзнаеш, че ще трябва да живееш в тези обстоятелства и с тези хора, които те заобикалят. Това донася истински мир, истинско успокоение. Не горчивината на примирението, а радостта на приемането. Защото колко е хубава човешката общност – да си приет, да принадлежиш някъде. Тогава воал ще покрие луничките и петънцата, малките грешки няма да бият на очи, защото тях винаги ще ги има, ала не това е важното. Ако се подкрепяме, ще постигнем повече. А за любовта са подходящи колкото любвеобилните, милите и любезните, толкова и глупавите, бездарните и най-последните. Защото от всекиго има нужда. Единствено злонамереността трудно може да се приеме, тя изхвърля човека от кръга на любовта.
Мърморенето е тежък грях. Нищо не е добро за оплакващия се човек, защото напътствието предизвиква у него тревога, вместо да го доведе до прозрение. В новата родина са необходими нови правила. Ако искаш да съградиш златна епоха и златна цивилизация, имаш нужда от златни правила. Отърси се, остави сянката на миналото зад себе си, вземи оттам само поуките. Новото начало има своята пепел – всичко може да се роди от нея.
Сякаш свършва една трудна епоха и казваш: край на усилните времена! Досегашното време на ръбати неразбирателства, разногласия, материализъм и меркантилен манталитет бе епоха на пречистване чрез ежби и конфликти. Ала новото време нека бъде заоблено, изпълнено с живот и жизнерадост. Нека то бъде време на растеж и проява на любов!
Завоюването на новата родина е фундамент. Напускането или изгонването е началото, но заселването е краят. Завоюването на родината е ключът към това усещане – да се чувстваш някъде у дома си. Бъдещето ти ще се промени през месеците и годините, които ти предстоят. Нужна е по-голяма отговорност и по-голяма независимост, нужен е напредък. Нова родина означава и нов дух, нов живот, сякаш си се родил наново. Новото завоюване на родината е началото на нов живот. А един такъв нов живот пак си е живот – в него трябва да се поберат много неща. Работа и празници, научено и забравено, успехи и провали – да, и провали също. Все пак бъди уверен, че животът ще бъде хубав. Умей да се радваш и да скърбиш, да почиваш и нощуваш, да правиш жертви и да бъдеш смъртно сериозен, друг път да се забавляваш и да се смееш от чисто сърце. Вярвам, че това радва Бога. Веднъж една приятелка ми каза напролет:
– Как ми се иска просто да се изтегна на поляната и замечтано да гледам облаците да се носят в небето!
– Направи го! – посъветвах я, защото човек винаги трябва да има време за подобни неща. Тя не го направи, сторих го аз. Тя го пропусна, а аз продължих нататък.