– Какъв е истинският дервиш? – пита моят приятел един суфи учител.
– Дервиш е словосъчетание от дар – „врата”, и виш – „праг”. Дервишът е човек, който е стигнал до божествените двери и е готов да бъде смирен като прага, през който всеки прекрачва. Истинският дервиш и фалшивият, имитаторът, вървят ръка за ръка; лъжливият винаги е до истинския. Ако видиш фалшив дервиш, радвай се, защото това означава, че и истинският е близо. Без оригинал няма фалшификат. Можеш да намериш фалшиви десет лири, защото има истински. Никой още не е виждал фалшива банкнота от единадесет лири, но не защото не е била изработена, а защото не съществува и оригинална такава. Всичко си има прототип.
Той се усмихва на въздействието на думите си, другите кимат възторжено, аз също – да, редом с фалшивото трябва да има и истинско…
– Всички се нуждаем от някого, когото да обичаме, за когото да се грижим и който да ни обича. Ето я тази чаша. На чашата ѝ е все едно къде е поставена, тя просто чака да я докоснеш, да я използваш – да я обикнеш. Тя не протестира… Нещастията на човека възникват от несбъднатите желания – докато продължава жадно да поднася къде ли не отдавна опразнената си чаша за вода.
Съвети от Мевляна Руми:
- › Бъди като течащата река в щедростта и помощта си към другите!
- › Бъди като Слънцето в милосърдието и благоволението си!
- › Бъди като нощта в прикриването на чуждите грешки!
- › Бъди като смъртта за яда и гнева!
- › Бъди като земята в добродетелта и смирението си!
- › Бъди като морето в търпението си!
- › Показвай се такъв, какъвто си; или бъди такъв, какъвто се показваш!
– Ако не разбираш нещо, не го отхвърляй, ами го изследвай, проумей го, допусни го по-близо. Не го отрязвай, не го захвърляй. Хората страдат от липса на разбиране.
– А вярно ли е, че днес да се танцува сема, е забранено? – питам, понеже знам, че манастирите на скитащите дервиши са затворени през 1925 г., а понастоящем действат тайно, доколкото могат.
– А, сема не е забранена, но не е все едно дали си на културно събитие, или на истинско събиране, където макар и да няма гаранция, че ще има танц, въпреки това атмосферата е по-наситена. Сема като духовна практика беше забранена, манастирите бяха затворени, но напразно затвориха няколко манастира, защото така целият свят стана за нас манастир. От външния храм всеки трябва да тръгне към вътрешния храм. Бездруго никой не носи две дрехи. Ти би ли заменил памучната си одежда за вълнена?
Въпреки привидната невинност на въпроса, той все пак е провокативен, принуждава всеки да даде отговор от душата си – можем ли да изоставим светското и да изберем отвъдното? Полека се готвим да тръгнем, като оставяме външната среща зад себе си, ала отнасяме нещо съкровено вътре в себе си.
– Божествената искра блести във всичко – казва нашият приятел, – затова мъжете си целуват ръцете, когато се срещат, ето така – и показва, държейки ръката на моя приятел в дланта си, със свити в лакътя вдигнати ръце, наведени една към друга. Палците стискат преплетените длани. Този жест показва висока степен на близост и докато той внимателно се навежда към ръката, която държи в дланта си, другият човек не може да стори друго, освен да се наведе и леко да целуне ръката на приятеля си.
– Не твоята ръка целувам, а тази на Бога – продължава тихо. – Знам какво се крие в теб. Божествената искра…