Повечето хора не харесват трудните задачи, но отхвърлят и лесните рецепти. Паскал казва, че човек се доверява повече на собствения си опит и прозрения, отколкото ако някой му каже същото с думи. Начинът на мислене на хората е стигнал до подобни амплитуди – харесване и нехаресване – като се опитва да преминава през рифовете на приемането и отхвърлянето. Тази диагноза е установена и от философията на йога: човешкият ум се колебае между приемането (санкалпа) и отхвърлянето (викалпа).

Основното значение на санкалпа е „сила на волята”, но нюансите на смисъла насочват към по-фините компоненти при вземането на решения. Най-напред трябва да споменем най-финото ниво, 1) сферата на идеите. Човешката воля намира най-правилното си приложение в светлината на най-висшите идеали, защото, макар и при по-низши идеали да сработва решимостта, резултатът е съмнителен. Под стимулиращото въздействие на благородните идеали у човека се оформя 2) представа, намерение. Не бива да се заблуждаваме, у някого могат да се породят и лоши намерения, но нека оставим сега сенчестата страна на живота. Представата идва една стъпка по-близо до ежедневието, като доближава идеите до практиката. От все още доста идейното ниво на представата намерението е следваща стъпка към практиката, то формулира идеята. След това се проявява 3) целта като ясно очертано намерение, както и желанието като подтик за постигане на целта. Следващото значение на санкалпа е 4) решителност, решение, което е почти като план за действие, освобождаване и мобилизиране на силата за действие – цялостна система за постигане на целите. Решението – според науката логика – е краят на несигурността, а това е решаващо за всяко действие. Но тълкуванието не спира само до тези когнитивни и психологически фактори. Най-фините нюанси на значението на санкалпа определят и природата на идеалната цел: 5) тържествен обет, както и духовния резултат, който се очаква от неговото спазване. С други думи, идеалното приложение на силата на волята у човека е за духовни цели.

На друго място хиндуистката традиция твърди, че истинският човешки живот започва с духовното търсене; преди това не могат да бъдат осъществени възможностите на човешкото съществуване. Остава само още едно – субстратът на всички тези фактори и функции, по отношение на който те могат да бъдат приложени. И това е последното значение на санкалпа: 6) ум, сърце. Трудно може да се установи точният начин на функциониране на ума; наричат го още и „шестото чувство”, но той не е идентичен с мозъчното вещество на човека. Умът формира фината материална връзка между трансценденталната душа и физическото тяло. По-лесно е да бъде определен по отношение на функциите си: умът е мястото, където се пораждат мислите, волята и чувствата. Ето защо мъдреците говорят за умно сърце или за сърдечен ум – за този тайнствен вътрешен управник на емоциите на човека. Може и да не знаем кое е лошо, но чувстваме кое е добро. Експериментите също доказват, че тялото реагира още преди мозъкът да е възприел опасността.

Сякаш имаме някаква деликатна сканираща система, която ни позволява да предусещаме и невидимите процеси в света. Инстинктивните функции на парасимпатиковата нервна система разкриват това фино действие, показват чрез него колко по-фин е реалният свят. Нашите умения, контролирани от съзнанието, обикновено следват първите ни импулси; способни сме да обясним дори погрешните си решения. При високите нива на духовно осъзнаване тези два начина на действие – рационалният и интуитивният – не са непременно отделени един от друг; духовният човек действа съгласно шепота на интуицията си дори и след разумно обмисляне. Макар нивото на духовното развитие да е трудно измеримо, ако тази хармония работи по изпитан начин, това се счита за добър резултат. Така идеите могат да се превърнат в духовно мотивирани решения и в правилни действия. Защото теорията се доказва чрез практиката.