Противоположностите се привличат – гласи твърдението, съответстващо на магнетизма. Друг път пък казваме, че противоположностите се отблъскват. Възможно ли е да решим кое от тези твърдения е по-вярно?
За щастие, не всеки спор трябва да бъде разрешен, не всеки въпрос трябва да получи отговор. Отвореният въпрос не означава несигурност, а покана за изследване в бъдеще и намиране на окончателния отговор. И без това глупецът може да зададе повече въпроси, отколкото мъдрецът може да отговори. Следователно трябва да се задават съществени въпроси, да се формулират съществени отговори и да се правят съществени заключения.
При воденето на разговор има някои златни правила. Не говорѝ, когато трябва да мълчиш, и не мълчи, когато трябва да говориш. Само глупавите хора постъпват така. Да разговаряш – да оставим настрана фетишизирания термин „да общуваш”, чието значение често се надценява – не означава, че говориш, а че внимаваш, проявяваш съпричастност, ставаш чувствителен. „Колко хубаво си поговорихме” – казваш, без дори да забелязваш, че твоят събеседник не е могъл да обели и дума. Слушал си само собствения си глас; той ли ти е доставил такова голямо удоволствие? Ала не бива да се превръщаш просто в любезен събеседник, т.е. в празен бъбривец; би трябвало да се стигне до обмяна на идеи, след което и до практическото им осъществяване. Обаче за да се обменят идеи, е необходимо по-напред да има идеи.
Обмяната на идеи е изследване, а апогеят на изследването е търсенето на истината. Следователно изследването също има своите закони. Първият е, че е нужна открита комуникация. Не очакванията и страховете, невежеството и съмненията, противопоставянето и празните умувания трябва да ръководят обмена на идеи, а търсенето на истината. Второ, трябва да се заяви, че няма теми табу. Въпреки че човек реагира чувствително на три теми – финансовото си състояние, сексуалния си живот и религиозните си убеждения – възможно е да говорим и за тях, като оставим настрана излишната свенливост. Истинското табу е човешката слабост – не обичаме да говорим за нея; само истински големите и силните могат да покажат слабостите си. Ако имаш достатъчно смирение, смело събаряй табутата…
И трето, трябва да стигнем дотам, че да можем да разговаряме за всичко. Тези права се полагат на всички – но само ако приемем и задълженията, произтичащи от тях. На първо място е необходимо да се отдаде нужното уважение на темата и на участниците. Неуважението не е просто проблем с учтивостта, то е недостатък на характера. Над определено ниво недостойното поведение е недопустимо. На второ място, трябва да се избягва излишната заядливост, когато се леят празни въпроси само заради самото питане. Целта на питането е не само да поражда нови и нови въпроси, а да поддържа живо изследването и да спомага за раждането на отговора.
На трето място, трябва да сме готови да приемем отговора. Това може да се нарече дух на сътрудничество, но също и смирение. В противен случай защо питаме, ако не се интересуваме от отговора. Ще отида и още по-далеч: не е задължително да питаш, но задавай въпрос на един мъдрец само ако си готов да приемеш неговия отговор.
И така, привличане или отблъскване? Противоречия или сходства? Всяко изказване прозвучава в света, предизвиквайки ехо. Излъчената енергия привлича подобни сили: доброто поражда добро, а злото предизвиква злото. Една лоша мисъл, произлязла от теб, може да привлече всичкото зло на света към себе си и сетне да се върне обратно при теб. Всяко действие от страна на света е влияние, което предизвиква реакция в теб. Затова важно е не какъв е въпросът или действието, а какъв е отговорът или реакцията. Ако в тебе цари вътрешен мир, всичките ти отговори ще бъдат на място. Сякаш духовната битка е приключила. Няма победител, но и невинаги е необходимо да има. Една суфи поговорка гласи: Войната учи на мир.