Нека вземем една мистична задача и да използваме великия принцип на инверсията, тоест да намерим противоположното действие на тази задача! Задачата е да доближим кръга до формата на квадрат. Обратното на това е: да закръглим квадрата.
Вземи един квадрат, удвои го, завърти единия на 45° спрямо другия – и ще получиш осмоъгълник. Така извършваш закръглянето на квадрата, защото ако повториш това удвояване достатъчно пъти, като краен резултат ще се получат толкова много ъгли в кръговата дъга, че те ще се оформят в кръг – тъй с една стъпка стигаш до мистичния пробив.
Кръгът е геометрична фигура със съвършена форма. Не защото всички точки от обиколката му са на еднакво разстояние от центъра, не защото изпъкналият вътрешен ръб и вдлъбнатият външен ръб на неговата обиколка образуват неделима граница между един затворен и един отворен свят. Макар че струва си да се поразмишлява върху тази негова черта – съществува ли вътрешен и външен свят и ако да, по какъв начин съществуват; какво представлява граничната зона, какво е свързването и какво – разделението…
Ала не поради тези причини кръгът е съвършената геометрична фигура, а защото при все че има най-малката обиколка, има и най-голямата площ – а това вече е мистерия; когато най-малкото и най-голямото се срещат, това е тайна. Освен това едното, обиколката, е линия; докато другото, площта, е разгърната равнина – тоест тук се срещат различни измерения. Когато най-малкото и най-голямото се срещат, когато двете крайности се доближават една до друга, това може да се нарече мистерия – както когато човек и Бог се доближават един до друг…
Такова геометрично мистично явление е лентата на Мьобиус. Това е добре позната форма: взимаме хартиена лента, усукваме я по дължина на 180 градуса и след това залепваме двата ѝ тесни края. Обикновено една хартиена лента има две повърхности – лице и гръб. Но с това полу-завъртане се получава нещо особено: върху усуканата лента можем да прокараме линия, която – без да вдигаме писалката – ще мине през двете страни, сякаш страната е само една. Вече не е сигурно дали лентата на Мьобиус има две страни – може би има само една. Но тогава къде изчезна обратната страна на лентата? Как са се слели двете повърхности в една? Изкривяване на пространството? Хартиената лента заиграва странен танц в кръг, а в кръга се срещат двете крайности – най-малкото и най-голямото.
Когато човек иска да улови най-голямото, обикновено хваща най-малкото – тоест пипа погрешно. Вярна е поговорката, според която дори на сметището трябва да забелязваш златото. Но не е никак излишно смелата прибързаност да е съчетана с известна доза познание, късмет, благословия; тогава човек няма да посегне веднага към евтината имитация, а ще успее да улови оригинала.
По силата на своето съвършенство кръгът е символ на пълнотата, на Бога. Мистиката на кръга е и мистиката на любовта, защото, където по-малкото води по-голямото, там царува любовта. Малка обиколка, голяма площ…
Следователно кръгът символизира срещата на душите с Бога, тяхната взаимна принадлежност именно чрез хорото – този танц в кръг. Въртейки се в кръг след кръг, без начало и без край, не се знае къде започва и къде свършва – може би защото това е танцът на безкрайността? Едно движение следва друго, всяка стъпка е танц, божествената хореография обединява танцьорите. Единият води, другият го следва…
Застанеш ли в средата на кръга, правиш грешка – това място е запазено за Бога или за идеята. Идеята управлява цялата система. Ако премахнеш идеята, системата рухва. Система означава също и ред, правилник за верните стъпки, правилен ред и поредица от правила, порядък и правилност. Познаването на правилата прави хорото красиво; и това не е насилие, а силата на реда и познанието. Само като познаваш закона, можеш да го надскочиш. И щом най-малката обиколка обхваща най-голямата площ, това означава надежда за всички – че никой няма да остане извън това божествено хоро; че всеки, който иска, може да се присъедини.