Виждам няколко задачи пред себе си, като всичките могат да бъдат сведени до една-две. През живота си се занимаваме с какво ли не най-вече благодарение на подвеждащия блясък на илюзията. Това са временни пристрастия; резултатите им са нищожни, щастието, което носят – също, и в повечето случаи водят до увеличаване на последствията, отколкото до решаването им. С други думи, тези дейности продължават да тъкат мрежата на илюзията и самсара.

Затова първата задача е осъзнаването. Можем да наречем това първата, или малката мистерия: когато човек променя посоката и вместо да бъде ориентиран навън, започва да гледа навътре. Тази промяна на посоката фактически е първата стъпка. Вярно, тайните учения твърдят, че когато Бог е създал човека, пробил е отворите на сетивните органи отвътре навън, затова и човекът все гледа навън, към външния свят, ала там вижда само илюзия. Затова е нужна промяна на посоката.

По време на втората, или по-голямата мистерия, човек се движи в новоизбраната, вече вътрешна, духовна посока. Това е полето на духовните упражнения, където привързаностите, нежеланите грешки, неправилните действия и техните последици, греховете и пречките по пътя на духовното развитие бавно се разсейват и човек се приближава към духовните си цели. Това е нивото, когато човек се превръща от търсещ в практикуващ – което е много важно!

Тези две поредици от събития обаче се случват в една и съща равнина: сякаш, балансирайки на ръба на диск, човек не избира бездната на илюзиите, при което би паднал от диска, а вместо това се обръща от ръба към центъра и сетне поема нататък. Той се движи все в същата равнина; ала третата, или последната мистерия, е когато, достигнал центъра на собственото си съществуване, започва да се въздига и вместо дотогавашното хоризонтално движение се насочва вертикално нагоре. Това можем да наречем истински духовен пробив.

Пречистване на съзнанието, просветление, спасение – може да се назове по много начини. Практикуването на тези три мистерии е спасително за всички. Бихме могли да обобщим това движение с думата реализация. На унгарски не звучи добре, но вероятно е най-доброто обяснение, че съществува по-висша, по-истинска реалност, чието осъзнаване и осъществяване е съвсем реалистична задача пред нас, щом сме поели по духовния път. Тези, които медитират върху тайната на всемира, усещат три неща: изчезват страданията и привързаностите, в притихването се долавя щастието на битието, и най-сетне могат да се радват на вечната, съзнателна и възхитителна душа.

Тези три преживявания олицетворяват горепосочените степени: отправната точка е намаляването на личното бреме на човека, на страданията и грешките, което може да бъде съпоставено с промяната на посоката; следват вътрешният мир и тишината, които са резултат от правилно упражнявания духовен процес; и накрая е пълнотата на духовното щастие. Това е преодоляване на преходността, една истинска духовна перспектива пред лицето на трагедията на всемира, който се движи към своята гибел.

Паралелно на този процес на лично духовно израстване съществуват служенето на общността, благотворителността към другите и подпомагането на благополучието на човечеството. Личното просветление е добро за самия човек, добро е за хората около него и за всемира, но също така е добро и за Абсолюта. Тези благородни задачи означават много за всички – размишлявай върху тях! Намери средата, която най-много те насърчава към духовно израстване, която прави трансцендента осезаем. Най-висшите неща са простички и можем да ги доловим не толкова с ума си, колкото с едно фино вътрешно умение.