Интелигентност означава да постигаме целите си. Някои допълнителни критерии за интелигентност са: да имаш бързи адаптивни умения, успешно да разрешаваш деликатни ситуации и да бъдеш най-добрият – ала всичко това биха били просто егоистични амбиции, ако липсват кристално ясни духовни намерения.
Казват, че хората се обединяват заради целите си. Целта е един от най-мощните мотивиращи фактори. Ако се водиш от множество цели, може да се изгубиш всред тях и пак да не знаеш накъде отиваш. Отгоре на всичко в днешно време нещата сякаш са се обърнали и целите са заменени от средствата. Това причинява фатално объркване. Нещата, които днес се смятат за цели – успех, щастие, пари, партньор и други подобни – за съжаление, изобщо не могат да изпълняват функцията на цели. Успехът често е просто запълване на някакви празнини, а в по-лошия случай е и предпоставка за бъдещ провал. Щастието е мечта само за начинаещите; мъдрите желаят удовлетворение и знаят, че щастието не е цел, а следствие. Парите също не са самоцел, защото богатството трябва да се използва или за подпомагане на благородни цели, или за собствено препитание; в противен случай смазва човека. За много мъже целта е да си намерят жена, но и тя е просто инструмент, помощник в постигането на някаква по-висша цел, която е или потомък – продължител на духовното наследство на човека, или осъществяването на някаква обща духовна перспектива. За подобно нещо си заслужава да се сключи съдружие…
Целите са ниски и слаби, докато идеалите са високи и силни. Следователно не множеството цели трябва да бъдат реализирани, а крайната цел, която стои над всичко. Защото постигането на такава цел осъществява и всички междинни цели. Затова в заглавието се споменава само една цел – Целта – и тя не може да бъде друга освен осъществяването на някакъв траен стремеж, надхвърлящ човешкото и природното, който вече не е цел, а идеал. Благородните идеали водят до благородни последици, обаче и изискват много от нас. Евтини цели можеш да си купиш и за дребни стотинки…
Ако искаш да си щастлив, посвети живота си на идеали, а не на хора или предмети. А най-голямото щастие ще дойде от сбъдването на най-възвишеното желание – намирането на твоя духовен дом; ала само думи не стигат за това. Нужен е план, намерение, идеал – или казано по-просто: цел. Този който вече има своя програма за живота, не означава, че просто е егоист, а може би е намерил призванието си. Ако има план, той може да бъде и осъществен. Но както е казал Сенека, няма попътен вятър за кораб, който не знае към кое пристанище плава. Ако обърнем наобратно това строго предупреждение, получаваме много по-важен призив: за кораба, който знае към кое пристанище е поел, всички ветрове са благоприятни… Мъдрият улавя вятъра в платната си.
Ако все още не знаеш накъде си поел, първо намери целите си, след това ги сведи до една-единствена цел и накрая я облагороди до най-възвишената идея – до идеала, който надхвърля всичко друго в живота ти. Ако си я открил по този начин, формулирай я, постави своята – вече единствена – цел и се стреми да се отъждествяваш доколкото е по силите ти, с нея и с идеала си. След като направиш тези стъпки, премини към следващите три етапа: разбиране, преживяване и осъществяване. Намирането и определянето на целите и идеалите е част от концепцията за разбирането: прецени с ума си накъде си поел. Отъждествяването с целта вече е част от концепцията за преживяването; практиката води до опитност. Тогава идеалът ти вече не е теория, а преживян опит и оттук нататък вече остава само една стъпка напред – осъществяването. В този момент се случва едно специално взаимодействие между теб и идеала ти – докато изживяваш и облагородяваш своята цел, ще забележиш как твоята цел също те изгражда, оформя те и те облагородява, прави те по-добър, нагажда те към себе си и те привлича все повече и повече. В каквато степен служиш на идеала си, в такава степен и той служи на теб. При осъществяването идеалът вече е преживяна реалност и тогава става ясно, че реализацията е единственото, което истинската ти цел заслужава.