Две ръце, два крака…

„Пътят пред теб остава зад гърба ти благодарение на стъпките, които са направили краката ти. Устата, казваща истината, е по-добра от безмълвната уста. Щедрият дарител е по-добър от скъперника. Близнаците нямат еднакви способности във всичко, а двете ръце, въпреки че принадлежат на един и същи човек, не са еднакво умели” – гласи древната практична мъдрост на Риг Веда. Ако трябва да решим кой е най-важният човешки орган, бихме могли дълго да изреждаме частите на тялото, но нека сега се спрем на ръцете.

Ръката, наред с пръстите, носи дълбоко символично значение. Лявата ръка е женска; тя е ръката на Луната – магнетична, свързана с миналото, с пасивността, с негативните аспекти на живота и е носителка на съществуването. За разлика от нея, дясната ръка е мъжка, електрическа, активна – ръката на Слънцето, свързана с бъдещето, въплъщение на съзнателността и положителните аспекти на живота, и е ритуално чиста. Значителна е и символичната роля на пръстите: палецът е господарят на пръстите, символ на личната физическа сила и на божествения представител, влязъл в микрокосмоса. В мистичното християнство трите фаланги на пръстите символизират Светата троица, а в хиндуизма са съзидателната, поддържащата и унищожителната сила на Бога. Според гърците палецът е посветен на Венера, символ на плодородието. Свързан е с висшето съзнание, размерът му отразява силата на волята. В Далечния изток често посочват нещата с палеца – това разкрива тайнствения му царствен характер. В Китай е символ на чи, жизнената енергия.

Показалецът е символ на ти‑силата, на излизането извън себе си, символ на Юпитер, следователно е знак за осъзнатост. В миналото е бил смятан за отровен и е било неуважително да се сочи някого с пръст. В Далечния изток се смята за нечист, в Китай е символ на водата.

Средният пръст стига до най-далеч, той изобразява връзката с материалното. Границата между съзнанието и безсъзнанието, символ на Сатурн. Наричат ​​го безсрамния пръст, пръста на глупците, неприличния пръст; в Китай е символ на земята.

Безименният пръст е Аполон, или пръстът на Слънцето – символ на духовния свят и на духовния спътник. Тъй като е символ на чувствата, на партньора, на съвместния живот, той е предназначен за носене на годежния или брачния пръстен. Наричат ​​го целебен, защото има лечебна сила. Докосването му лекува рани, в миналото с него са забърквали мехлеми и са ги нанасяли. В Индия именно с него религиозните символи се рисуват на челото. В Китай олицетворява огъня.

И накрая, кутрето е пръстът на Меркурий, символ на духовната сила и интелекта. В основата му е хълмът на Марс, под него чак до китката е хълмът на Луната, областта на неосъзнатото. Другото му име е ушният пръст, защото се е използвал за стимулиране на слуха, като се поставя в ухото. Друидите са го използвали по този начин, но и в йога е известно, че блокира сетивните отверстия на главата по време на медитация. Кутрето е символ и на сексуалността, либидото и подсъзнанието, а в Китай символизира въздуха.

И накрая нека споменем възможния шести пръст. Digitus postminimus е допълнителният пръст – пръстов зачатък или кожен израстък върху петия пръст, който повечето култури смятат за признак на специални способности. Шестият пръст е шамански знак или белег за ясновидство.

Две букви М са вдълбани върху дланта на човека: memento mori – помни преходността, а на пръстите му са обозначени неговите призвания: палецът олицетворява добродетелта, показалецът – изобилието, средният пръст – щастието, безименният – свободата, а малкият – любовта.