Манфа и Шартър

Какво се е случило преди осемстотин години? Богомилите се отправят на запад, тевтонските рицари на север, кръстоносците поемат на изток, а кехлибарът потича спокойно на юг. Истинска духовна и материална кръвоносна система… До южната граница на Унгария, по склоновете на планината Мечек, се е сгушило малкото селце Манфа. Църквата му е от времето на първата унгарска кралска династия, Арпадската династия; построена е през XII век. По-точно само първоначалните ѝ основи, когато е била малка църква с почти правилна квадратна форма и с отделна камбанария. Но изглежда, е отесняла на местните хора и са започнали да я разширяват: изместили са стените както странично, така и надлъжно, така че първоначалната апсида е разположена вдясно от надлъжната ос на сградата, а кулата от западната страна е включена в нея. Изненадващо сходство: катедралата в Шартър е построена по подобен начин. Предишната сграда е изгоряла, останали са само кулите ѝ, към които тогава е била прибавена новата зала. Методът на строителство, но и епохата съвпадат – разширението на църквата в Манфа е в същия готически стил като великолепната катедрала Нотър Дам дьо Шартър…

С времето селото се премества, а старата църква запустява, обраства с гора. Когато е открита отново, едва е останала някаква украса – малко резба по рамката на вратата, малките колони на кулата, каменните рамки на прозорците. Останките от заличеното близко гробище са положени в малка костница зад сградата. Обаче точно тук, по границата на селото, може би именно пред църквата е минавал специален международен търговски път. Да, пътят на кехлибара…

Манфа и Шартър – духовна връзка в духа на религията, църковно строителство по един и същ метод, същата ориентация и епоха – тоест картографирането в пространствено-времевия континуум е едно и също. Тази невидима свързваща ос от изток на запад, незабелязана от никого, е пресечена от пътя на кехлибара от север на юг; какъв център бележи пресечната точка? Дори само това би било достатъчно да размишлява човек цял живот върху тези факти. Но има и още една нишка. Днес стената на църквата в Манфа е покрита с едноцветна мазилка, само на западната фасада на кулата се вижда една по-голяма разкрита от срутванията повърхност, която изглежда като подготовка за фреска, или по-скоро наполовина олющен, наполовина открит слой основа. И въпреки че днес нищо не може да се види на повърхността, според предположенията на археолозите образът на Свети Христофор е украсявал храма. Точно както на площада пред Нотър Дам в Париж има статуя на Христофор, в много други сакрални сгради е изобразен на фреска или барелеф носещият Христос Св. Христофор. На стенописа на катедралата в Толедо Свети Христофор изглежда като същински великан. На гръцки Christophoros, означаващо Христоносец, може да се тълкува и по различен начин: chryso-phoros означава златоносец! В допълнение към архитектурните, икономическите, културните и религиозните паралели тук има и окултен знак както за изтока, така и за запада. Може би алхимията също е била общ символичен език навремето?

…кабалистичната фонетика обаче разкрива и друго значение според учението на Херметизма. Christophe се използва вместо Chrysophe – златоносен (на гръцки: Chrysophoros). Ако говорим за Крищоф* в този смисъл, метафоричното значение на символа става още по-очевидно. Символът на слънчевата сяра (Исус), или раждащото се злато, излиза от живачните вълни и след това чрез собствената си сила, захранена от този Меркурий, живакът достига степента на чудодейност на Еликсира, тоест философския камък. Аристотел казва, че живакът е изобразяван със сив или виолетов цвят, което е достатъчно обяснение защо статуите на Свети Христофор са били покрити със слой от този цвят. (Фулканели: Мистерията на катедралите, Арктикус, 2001 г.).

Логично следствие в духа на изследването е човек на своя отговорност да си създаде мнение, след като потърси изчерпателна информация. Какво се е случило преди осемстотин години… нека всеки реши сам.

Крищоф е унгарското име на Св. Христофор: Szent Kristof – Бел.пр.