Мистиците понякога притежават тайнствени сили. Наскоро чух за един стар южноамерикански шаман, който бил поканен в „цивилизована” страна да изнесе лекция. Казват, че великите старци са познавачи на големи тайни, но никой не е очаквал, че шаманът ще мине незабелязано през детекторите на входните врати, така че фино настроените устройства да не засекат нищо! Истинският мистик е тук – и при все това го няма.

С обикновения човек се случва същият мистериозен чудодеен процес, но с обратен знак – неговата духовна страна е напълно изгубена в материята. И това ли е мимикрия, или по-скоро загуба на съзнание? Тялото му е тук, а съзнанието му се е изгубило някъде по пътя?

Да се криеш, наистина е вид измама, преструвка, която обаче си има обоснована цел: обикновено да осигури оцеляването. Да се ​​слееш с околната среда, да станеш незабележим, да се стаиш и просто да чакаш нещо ужасно да се случи или да бъде избегнато… Това дори може да се счита за фундаментален закон на качествения ужас, въпреки че спотайването не е характерно само за предварителните сценарии, то често спонтанно се случва в природата, а друг път животът ни принуждава да се държим по този начин.

Мистикът, независимо дали принадлежи към някаква религия, или преобладаваща култура, винаги е наполовина еретик, защото не се вписва в общия строй. Поради личните си осъзнавания обикновено му е трудно да се приспособи към официалните насоки и очаквания, не се поддава лесно на манипулации и не среща особено разбиране приживе. След смъртта му обаче – особено ако е станал известен – той се сдобива с много приятели, поддръжници и почитатели; какво да се прави, светът и хората са си такива.

Мистиците използват мимикрия, за да се опазят от неразбирането, да осигурят собствения си вътрешен мир или да прикрият своите осъзнавания. Не бих нарекъл това спазаряване, нито дори склонност към компромиси, ако волният мистик се преструва на невеж или на привързан към своите осъзнавания. Това е просто невинно средство да съхрани спокойствието си. Когато съзнанието доминира над тялото до такава степен, както в случая с нашия шаман, доказателства вече не са необходими. Демонстрации и доказателства са нужни на начинаещите, прохождащите мистици и за начинаещата публика. Новакът не иска да впечатли другите, хвалейки се със способностите си, а се опитва да прикрие собствената си слабост, да оправдае и убеди самия себе си. Големите вече не искат да убеждават нито публиката, нито себе си. Благодарение на своите стабилни вътрешни ценности те знаят какво имат, осъзнават силните си страни и са наясно с пределите на своите възможности.

Добри съвети за успешно прикриване:

› Знай всичко, но никой да не те знае.

› Успешно приспособяване към шаблона е, когато попитат войника дали има камуфлажно облекло, и той отговори, че има, но просто не може да го намери…

› Истинско прикриване е, когато присъстваш, никой да не те забелязва, а когато отсъстваш, всеки да мисли, че си тук.

› Обратна мимикрия: трябва да решиш дали ти ще се приспособяваш към обкръжението, или то към теб.

Ако на здрав човек му сложат усмирителна риза, той ще полудее. Лудият едва ли, но и мистикът не ще се смути, защото вече не го интересува какво говорят хората за него, няма значение кой какво мисли, няма значение с какво се занимават другите. Защото свободата е само за независимите!