Светът… Нека се опитаме да го дефинираме! Гърците говорят за космос, което означава устройство, ред; въз основа на това светът е подредената Вселена. Днешният научен стандартен модел нарича Вселената трислоен набор от групи лептони и кварки. Други го виждат като обект и субект на всеобхватната динамика на разширяването въз основа на разширяващата се Вселена. Най-общо казано, Вселената е междузвездното пространство и всичко, което е в него; а като философска категория – всичко, което съществува като подредено цяло, както и хаосът.

За Платон светът е сферична система, а за Бергсън – крайна целокупност, движена от жизнерадостна енергия, която никога не изчерпва своите нови възможности. Хераклит е скептичен: и най-красивата Вселена не е нищо повече от произволно струпана купчина прах. Според Кант светът е незаконен продукт на метафизичния копнеж, който измъчва интелекта, а Пол Валери го вижда като петно ​​върху чистотата на небитието. Мъдреците от Индия тълкуват материалния свят като отражение на изначалната духовна сфера.

… съществува… Как може да се докаже съществуването на света? Човекът се бои от космическата сирота и не може да определи дали нещо съществува, или не, включително и той самият. Затова се опитва да намери обяснения за съществуването на света – в научни, митологични, естетически и кой знае колко други области. Достатъчно е да погледнем към звездното небе или да забележим нашите събратя, хората, и вече се озоваваме в една прекрасна вселена. Плотин, един от бисерите сред философите, пише за съществуването и произхода на света: „Представете си извор, който няма никакъв друг източник и който подхранва всяка река, но не се изчерпва, изливайки се в нея, а запазва своята неизменност и покой”. В противовес на тази поетична картина учените предлагат умопомрачителни обяснения: „Всяка система с точно нулева чиста енергия може да се появи от нищото и да съществува вечно” (Е.П. Тайрон). А Стивън Хокинг направо заявява, че във вакуумните течения близо до крайния хоризонт на черните дупки се образува нова материя.

За съществуването на Вселената Нилс Бор казва: „Голямата истина е такава, чиято противоположност също е вярна”. Тук се провалят както традиционното религиозно мислене, така и размишленията на рационалния разум. И все пак Упанишадите казват: „Брахман не е нито съществуващ, нито несъществуващ, нито едното, нито другото, нито пък смесицата от двете”. Не съществува квантов свят, а само абстрактното му описание в квантовата физика. Тоест всичко във физиката е просто предполагаемо състояние, ала в метафизичното просветление той е постоянно съществуващо практическо обкръжение.

…но е преходен. Ако открием причината за света и считаме тази причина за вечна и реална – а една реална причина може да доведе само до реално последствие – тогава значи последствието също е реално, а следователно и светът е реален. Но тогава откъде идва преходността? Хераклит сравнява всемира с феникс, който след края на развитието си изгаря, ала от огъня се ражда нов свят. Материалният свят се проявява на определени интервали, а след това остава непроявен; обаче само тези фази се променят, самият материален свят като принцип е неизменен. Цикълът на проявление и унищожение продължава вечно, така че прастарата природа е преходна в своята вечност и вечна в своята преходност.

Дори в пулсиращото си състояние Космосът е отпечатък. Той носи отпечатъка на ръката на своя създател и го отразява като огледален образ, правейки тайната на Вселената разбираема и откриваема. Природата е отворена книга, възможност за декодиране на божествената тайна. Тя е едновременно идентична и различна от своя първообраз. Относителната материална реалност, която може да бъде обхваната чрез възприятията, се определя от измеренията на пространството, времето и причинността; това е специална сфера от вечното божествено творение, която функционира като ограничена. Така че трябва да решиш дали светът е приказка за теб, или просто приказва за теб.