Водата е може би най-разнообразният сред елементите. Като физически елемент е безцветна, без мирис и без вкус. Като мистичен елемент носи в себе си възможността за съществуване. Като космически или космологичен елемент играе роля в сътворението, падайки на земята като леден метеорит, а като сакрален елемент има хиляди свещени аспекти.
О, вода!
Спокойна и немирна,
моля те, прегърни ме,
умий греховете ми,
приеми ме в своята чистота
и благослови ме да прозра вечността!
В материалната природа водата е много често срещан и доминиращ елемент. Толкова е естествена, че най-добре можем да оценим важността ѝ едва при нейната липса. Животът на земята зависи от водата; според една загадъчна поговорка диханието е течно – тоест без първичната вода на творението няма дъх, без вода няма живот. Може би затова във всяка древна култура водата е считана за свещена и е почитана. Великите златни цивилизации на всеки континент са били крайречни култури.
Водата има множество символични значения. Непрекъснатото циркулиране на водата е символ на естествения ред, на вечното завръщане. Струва си да се замислим, че всички хора, които някога са живели на Земята, са пили една и съща вода и са дишали един и същ въздух и ще продължат да го правят и занапред. Една глътка вода, един дълбок дъх ни свързват с милиони години.
Чистият извор е метафора за непорочност, за незамърсен автентичен произход, ала за да го откриеш, трябва да вървиш срещу течението.
Водата е и пример за издръжливост. Римляните също са прозрели, че непрестанно капещата вода дълбае камъка. Водата запълва наличното пространство, тя е готова да се смеси с почти всичко останало – затова е символ на приспособимост и приемане.
Като мистичен елемент тя създава връзка между ежедневния план на битието и небесното измерение на реалността. Сред първичните елементи водата е единствената, която може да приема три състояния на материя: първичното ѝ състояние е течно, но става газообразна при нагряване и твърда при замръзване. Така тя свързва и прониква с присъствието си различни области на съществуването. Трансформацията ѝ е подобна на метаморфозата на земния елемент – от живо в мъртво състояние и обратно.
Водата присъства при създаването на живота, нещо повече, при сътворението на света, а също и при смъртта на човека. Пречистващата ѝ сила е важна както при раждането, когато новороденото се окъпва, така и при напускането на този свят, когато се умива тялото на покойника. Без хранителната среда на околоплодните води няма ембрионален живот; космическите предвечни води са известни в Индия като Океана на околоплодните води. От този древен океан се ражда лотосът на света, като по този начин възможността за съществуване, за създаване, а сетне и за унищожаване е свързана с водата. Според Библията Божият Дух се носеше над водите. Водата най-добре описва първичното състояние поради своята хомогенна, безформена природа. В мистичен смисъл водата се счита за първичната форма на материята, течна светлина! Като живата вода, източник на плодородие и живот, или залог за освежаване тя е женска по природа, така че се свързва и с преклонението пред Magna Mater, Великата Майка.
Според мистичното християнство живителната вода в извора на рая блика от корените на дървото на живота, докато кръстът на Христос е бил издялан от дървото на познанието, чиито корени проникват до дъното на ада, а короната му достига до Божия трон.
Сътворението на света, произходът и потокът на живота са свързани с водния елемент: водата разтваря, измива, пречиства, подпомага забравата и новото съзидание, а в други случаи е метафора на океана на невежеството и на съзнанието. Тя присъства и в неспирната пулсация на кръвообращението, а от друга страна, безводието е самата смърт.