Защото какво е изкуството?

Защото какво е изкуството? Всички ние се опитваме да го дефинираме в продължение на хиляди години с повече или по-малък успех. То със сигурност не е нещо изкуствено. Може би е изобразяване на природата? Възвеличаване на ежедневните явления? Предаване на послание? Въздействие чрез някаква система от символи? Или разпилени фрагменти от една разпадаща се постмодерна епоха?

Изкуството може да се нарече магично възприятие на света, различно от светоусещането на ежедневието, имащо множество взаимодействия. Една от страните му, субективна от гледна точка на твореца, е възможността за себеизразяване и трансформация. Възниква въпросът дали себеизразяването е достатъчна причина? Живеем в свръхкомуникативен свят, където всеки мисли как да се себеизрази в платформите за общуване дори когато няма какво да каже. Себеизразяването има смисъл, ако някой се интересува от него. Това е обективната страна на магическото светоусещане, или на изкуството, от гледна точка на твореца; но от гледна точка на наблюдаващия, на възприемащия тя е субективна! Може да се каже, че естетиката е първата квантова наука, изследваща присъствието на субекта, усещанията на възприемащия естетическото преживяване.

Дейността на възприемащия принцип се определя от закона на съзвучността, на резонанса (сангита). Ако две пиана стоят едно до друго и ударим тон на едното, съответната струна на другото също ще резонира. Ако артистът, творящ на по-високо ниво на пламенност, изрази дадена мисъл или чувство, това ще предизвика същото трептене и резонанс у възприемащия, притежаващ необходимата нагласа. Това означава, че възприемащият естетичното може да достигне до по-високо ниво на резонанс.

Но изкуството трябва да има истинната цел да насочва към трансцендентното измерение. Можем да кажем, че истинското изкуство поднася загатвания на осиротелия човек, откъснат от Божието тяло, отчужден от предвечната хармония. Според Рудолф Тьопфер (1790 – 1846) красотата не е нищо друго освен сиянието на истината, която е абсолютната същност на Трансцендента. „Всичко е облечено в дрехите на Господа!” – гласи древната източна мъдрост; и ако красотата и любовта спадат към концепцията за Бог или Абсолюта, то нейните зачатъци могат да се видят в явленията в света, в природата и в човека. Истинската красота е една, не са много, макар да се възприема чрез сетивата и да се разпознава чрез интелекта. Интелектуалното, нравственото и естетическото съзнание на човека се обединяват в Абсолюта и чрез естетическото проникновение можем да достигнем Трансцендента като обективна реалност.

И все пак изкуството не е лесна игра; според Буда то е най-сигурният начин да забравиш за Абсолютната Истина, което не звучи твърде ласкателно. Рене Магрит пък, от друга страна, твърди: „Изкуството пробужда мистерията, без която светът не би могъл да съществува”.

Тогава творческа сила ли е изкуството? Мнозина смятат, че то е единственият световен език, който все още не е объркан, едничкият все още валиден логос, чрез който безмълвната природа говори на човека. Следователно естетическата задача на човека е да се издигне от индивидуалното към универсалното. Желанието да притежаваш, няма естетическо измерение; тайната е по-ценна от знанието, а търсенето е по-полезно от притежанието. В края на краищата метафизичната мистерия – чиито жреци са естетиката и изкуството – е отвъд човека. Тя не може да бъде разрушена от природните науки, красотата винаги ще остава предмет на поезията. А поезията е невъзможна без мистерия, без благословено суеверие. Божествената тайна на красотата не познава закони; тя е непознаваема, ала при все това е движещата сила в света. Красотата е основата на любовта. А срещата на Красотата и Любовта е последната дума в мистериите. Тръгнеш ли да я дириш – изчезва…