Срещата с красивото винаги е празник, но и провокация. Празник, защото изкуството е един от големите Божи дарове за човечеството. Известни са три такива божествени дара: първият е философията, вторият е религията и третият е изкуството.
Философията, или по-широко казано мъдростта, заявява, че съществува абсолютна истина, че има по-висша реалност. Вторият дар, религията, в най-пълния смисъл на думата показва как на практика можем да се доближим до тази абсолютна истина. Вътрешната вяра на човека сочи пътя към съвършенството. И третият дар е изкуството, което прави и философското прозрение, и духовната практика красиви и естетични.
Не е сигурно, че всички ще станем философи. А може би не е и необходимо. Нито пък е сигурно, че всички ще достигнем върха на духовните си стремежи. Това може да не се случи на всички ни. Също така едва ли всички ще станем магистри по изкуство. Но всички се нуждаем от един четвърти дар. Отвъд Homo sapiens, разумния човек, отвъд Homo religiosus, религиозния човек, и отвъд Homo ludens, игривият човек, всички ние трябва да се превърнем в един четвърти човек и това е Homo illustris, просветленият човек.
Откакто свят светува, живеем в бурни времена, но сега човечеството е изправено пред възможността за духовна революция. Може би след външното, материално, веществено развитие, което може да се измери в стойности, трябва да преминем към една специална област, метафизична сфера, където можем да станем философи в истинския смисъл на думата – тоест любителите на мъдростта; можем да станем верни религиозни практикуващи в истинския смисъл на думата – тоест отдадени последователи на Истината, и можем да станем истински хора на изкуството – като заживеем майсторски. Такъв е Homo illustris, притежателят на четвъртия дар.
И наистина срещата с красотата е и провокация. Провокативно е, защото неописуемата красота или трябва да се облече във форма, или да се изрази с думи, та да се изживее. Това е невъзможно и ненужно начинание, ала въпреки всичко е достоен магически акт. Защото естетиката е много близо до екстаза. Точно както въртящият се танц на дервишите около оста им е екстатичната техника на суфите; дишането и бхаджанът – на йогите; святото песнопение, молитвата и благоговението – на християните, така и за художника е самата творба, творчеството и трансформацията. Екстаз означава „да стъпиш извън”, надхвърляйки ежедневните норми, поради което всеки истински философ, всеки просветлен светец, всеки мистик, достигнал до истинно преживяване на Бога, е същински социален дисидент, олицетворяващ значително по-различно сияние от това, което хората преживяват в ежедневието. Такъв социален дисидент е и човекът на изкуството, а още повече е такъв Homo illustris.
Това вече е истинска златна епоха. Сякаш в златната епоха всички са били социални дисиденти, но тогава точно такава е била нормата. Това, което днес е изключение, някога е било стандарт. Златната епоха е световна ера, която все още не е отмряла напълно. Ако погледнем назад, можем да кажем, че златното време е зад гърба ни, че вече е отминало.
Но какво предстои? Вярвам, че златната епоха е не само зад нас, но и пред нас, само че как ще я разберем, оползотворим и приложим в собствения си живот – това зависи от нас. Много хора казват, че чакането е основната пречка пред настъпването на новата златна епоха. Златната епоха е и въпрос на перспектива; ако я виждаме и всеотдайно олицетворяваме интелектуалните ценности на някогашната златна епоха, тогава тя може да настъпи по-скоро, отколкото си мислим. Златната епоха зад нас е история, златната епоха пред нас е мистерия, а златната епоха в настоящия момент е дар.