Кръстът се е използвал като средство за екзекуция в Римската империя, въпреки че самият знак е древен символ, обозначаващ центъра, отправната точка, структурата и Слънцето.

Основният символ на християнството е двузначен. Разпятието на живия Богочовек е срещата между живота и смъртта. Кой кого е победил? Злото – доброто? Сянката – светлината, империята – бунтовника, първосвещениците – пророка? Или обратното – победена е преходността, повалена е смъртта? Нека никой не ни заклеймява в богохулство, ала според езотеричното християнство кръстът на Христос е издялан от забраненото, но обрано райско дърво на познанието – тъкмо за сина на един дърводелец; не е ли странно?

Ситуацията би била още по-странна, ако кръстът на Христос бе издялан от дървото на живота; по този начин дървото, изтръгнато от живия живот, би послужило като полумъртъв материал, като греда за фон и контрапункт на все още живия, но обречен на смърт Христос.

Дори в смъртта живостта на Богочовека тържествува над преходното, изсъхнало и водещо до прокълнатост дърво на познанието. Така дървото на познанието, което е загубило живота си, става опора на божественото създание, на човека, който възкръсва от смъртта. Това е метаморфозата на илюзията, когато тя вече не е пречка за устремения, а негов помощник дори когато подкрепя препятствието. Препятстващата сила се превръща в помагаща сила. Една от големите тайни на мистицизма е, че нещата могат да се трансформират едно в друго, проклятието лесно може да се окаже благословия или обратно, благословията може да стане проклятие.

Гредите на кръста маркират пресечната точка, центъра, източника; в този смисъл кръстът е основополагащата информация, необходима за съществуването, дори за възкресението. Същото е и в мандалата – бинду е центърът, от който се излъчва всичко и към който се насочва всичко. Докато раменете на кръста само загатват за окръжността, която може да се опише около него, динамичната мандала почти пулсира. Приливите и отливите, концентричното вълнение и хармоничното съвършенство на вътрешните ѝ полета струят от нея и ние трябва да забележим същото в гредите на кръста, в тяхната взаимозависимост и точка на пресичане.

Къде да потърсим хармоничната кръгова форма на кръста? Скованите линии на правоъгълното дърводелско творение са омекотени донякъде единствено от формата на тялото. Да не би в трънения венец на Разпнатия да трябва да открием кръга? Или в мандалата на учениците и последователите, събрани тъй малцина около него: Мария, Магдалена, Йоан, Йосиф Ариматейски?

Нека си представим между болезнения трънен венец и скърбящия кръг на вярващите една много по-хубава, трета кръгова зона около сърцето на Разпнатия: неговата сърдечна чакра. Някога Христос не е висял на кръста свлечен, като пречупен труп с изсъхнали ръце, а като жив. Бил е приканващ, а не мъчително умиращ човек, паднал ниско върху съсухрените си ръце, останали закрепени на мястото си единствено от гвоздеите. В ранните изображения неговите протегнати ръце са съвпадали с хоризонталните рамене на кръста, олицетворявайки по този начин не болезнената жертва на смъртта, а поканата за вечен живот, сърдечния призив. И в пресечната точка на раменете на кръста се е намирало, намира се и сега сърцето на Исус, което е обградено от толкова много почит. Това е центърът, източникът, бинду, точката на пробив и вратата към пътя на предаността. Така мъчителният кръстен път, Via Crucis, се преобразува и се превръща във Via Cordis, пътя на сърцето. В един свят, който е изгубил своя център, намирането на пресечната точка става още по-важно. Тази точка е истинско съкровище, едновременно източник и цел, алфа и омега.

И тук в едно своеобразно прераждане се сливат в едно дървото на познанието, издялано като кръст, и дървото на живота с невкусения плод. Това е поражението на ограниченото и преходното, това е истинското познание, това е триумфът на живота над смъртта. И така сърдечното вдъхновение, възпламенено от знанието, се превръща в основа, във фон, в скрития, невидим организиращ принцип… и в практика за устремения човек. Най-напред упадъкът ще отслабне, а сетне бавно ще последва възход.