Твърди се, че разпределението на материята във Вселената е хомогенно и изотропно, т.е. еднородно и еднакво по плътност. Тази легенда обаче е непозната на елементите във всемира. Ако разпределението на материята в Космоса беше равномерно, тогава нямаше да има пространство и нямаше да има мъглявини, галактики и звезди, нямаше да има Слънчева система и Земя. Тоест вместо привидно равномерно разпределение има точки на плътност, има недостиг и изобилие, има пространство и небесни тела. Разбира се, ако обърнеш погледа си към земята, няма да виждаш звездите; ако гледаш към небето, няма как да съзреш камъчетата под краката си. Ако се доближиш твърде много до нещо, не можеш да видиш дори детайлите; ако го наблюдаваш от прекалено далеч, всъщност ще видиш само едно хомогенно петно. От това следва ли, че равномерното разпределение е просто въпрос на разстояние, пропорция, подход?
Според закона на Парето нещата в живота не са разпределени равномерно, а в съотношение 20/80. Ако си запишеш двадесет и пет житейски цели, петте най-важни от тях ще ти се струват по-значими от останалите двадесет, взети заедно. От сто души двадесет притежават осем десети от общото богатство на стоте; от сто известни музикални произведения двадесет се изпълняват по-често от останалите осемдесет, взети заедно, и т.н.
Нека разглеждаме богатството като залог за оцеляване, знанието като признак на интелект, а щастието като симптом на душевната светлина. Ако приемем земното съществуване за затворена система, в която има дадени количества богатство, знание и щастие, тогава са възможни три варианта. Ако всеки се възползва от тези фактори, значи много хора ще притежават по малко от тях. Ако малцина притежават тези блага, значи малцина ще имат по много от тях. А ако един човек притежава всички горепосочени фактори, значи нему ще принадлежат всички съкровища на света, ще е всезнаещ и в най-висша степен щастлив.
Възможно ли е тогава изобщо да има растеж? Могат ли да се множат съкровищата на света? Може ли всезнанието да се увеличава? Може ли да има по-голямо щастие от пълното удовлетворение? Кое може да направи ситуацията динамична? Може би споделянето? Мнозина казват, че милосърдието е по-възвишен принцип от справедливостта. Справедливостта може да вярва в равното разпределение, въпреки че законите на вселената изискват повече от оногова, на когото се дава повече. Възможно ли е в света да няма равномерно разпределение, а бавно и динамично изравняване? Равновесие, което никога няма да бъде постигнато? Ако попиташ бедняка, той много добре знае, че не съществува равенство. Ако попиташ невежия, той ще ти каже, че знае всичко. Ако попиташ един щастлив човек, той вероятно ще каже, че е доволен.
Затова можем да кажем, че равномерното разпределение също е въпрос на нагласа; ако искаш да виждаш света по такъв начин, тогава ще го виждаш по такъв начин. Ако под „равномерно разпределение” разбираш закономерното всепроникване на духа във всемира, тогава вероятно си прав. Мъдрите хора откриват равновесието дори в нарушения баланс; те виждат бездействие в действието, в бездействието долавят действието, а в равновесието – динамиката.
Учението, Истината се нуждаят от практикуващи, защото не е все едно дали един човек или повече хора вярват в Истината, дали един човек или повече хора култивират знанието. В света има равновесие между доброто и злото; ако едното се увеличава, другото намалява – и обратното. Ако доброто расте, не е необходимо да се прави нищо повече – злото автоматично отстъпва. Молитвата и покаянието, или ако предпочитате, медитацията и жертвоготовността, карат света да се върти, осигурявайки деликатното равновесие между доброто и злото. На земята цари ред, а в небесата – хармония; в това е нашата надежда.
Но нека зададем един деликатен въпрос: дали и от спасението е дадено само определено количество на света? Колцина са го добили? И нима някой е изключен от възможността за постигане на съвършенство?