Беше звездна нощ. Погледнах нагоре към небето и взирайки се в милиардите блестящи точки, нещо се разкри пред мен. Безбройните звезди са само точки в небето, въпреки че при тях може да има такива „безкрайни” планети като тази, на която стоя. Освен това, погледнат оттам, и нашият свят е просто една точка, макар да чувствам, че е повече от това… Ако се съизмерваме спрямо Вселената, къде ли се намира центърът и има ли периферия? Каквото горе, такова и долу, онова е цяло – и това е цяло… звездна точица, вселенски мащабен кръг, тъмно небе и малки искри светлина, човекът и Вселената като една сложно преплетена мандала.
Мандалата е мистична диаграма, помощно средство за концентрация на вниманието и медитация. Тя е архетип на живота, формиращ съзнанието знак, но можем да я възприемем и като модел на Вселената. Провъзгласява единството, симбиотичната, холистичната красота на елементите на всемира и завръщането от разпръснатостта към хармонията. Мандалата води до себецентриране – егоцентризъм в добрия смисъл на думата – и помага за изграждане на правилна представа за себе си.
Основните форми на мандалите са квадрат, кръг, триъгълник и точка. Квадратът е външната материална реалност, земята, оформената от човека действителност, докато кръгът е символ на духовното измерение, на Космоса и вечността. Триъгълникът е знак на енергиите, а точката е средата на мандалата, началната и крайната ѝ точка. Имайки предвид всичко това, мандалата е и източник на енергия, освобождава духовните сили.
В повечето случаи мандалата е с равнинна форма и като модел на света е ориентирана към кардиналните посоки. От четирите ѝ страни се отварят порти, през които от ъгловатата материална полярност на външния свят човек може да влезе в кръгообразната сфера на вътрешната хармония на духовната вселена. Четирите порти символизират четирите вида мотивации, които характеризират духовните стремежи на човека: нуждата, страданието, любопитството и търсенето на Абсолюта. Кръговата форма е визуално представяне на пълнотата и съвършенството, което показва, че във вътрешното пространство вече е изчезнала ръбатостта, там вече цари хармония. Чрез формите и нивата на вътрешното пространство пътят води към централната точка – точката на пробив. Тук се осъществява мистичната трансформация, която е същността на цялата мандала медитация. Достигането до централната точка означава завръщане към изначалната хармония, обратно в божествената реалност. Духовното издигане и пречистване може да се разглеждат като друго измерение, тоест чрез извисяване човек е способен да се измъкне от двуизмерността на мандалата.
По този начин мандалата въплъщава трите етапа на мистичния път. Първият е промяната на посоката, когато устременият се обръща от света към вътрешния център. Вторият етап е времето на упражненията, когато вече от търсещ е израснал в практикуващ и осъзнат за центъра, активно се стреми, медитира, упражнява се и служи. Третият етап е достигането на целта, просветлението, съвършенството, което се случва в центъра. За разлика от досегашното хоризонтално движение, сега се извършва вертикално издигане, тоест вместо обикновен живот се достига до по-висша сфера на съществуване.
Мандала медитацията може да помогне много за запазването на целостта на човека. В класическия смисъл се препоръчва да се медитира, гледайки готова мандала, но изработването на мандала е също полезно занимание, даващо простор на интуитивните артистични наклонности на човека. Мандалната символика изнася на повърхността ценностите на архаичния мироглед, води до нов поглед към природата, а покрай всичко това има и ползи в областта на естетиката и себепознанието. Като терапевтично средство мандалата фокусира самоосъзнаването и жизнената сила, концентрира духовните енергии върху себето, изглажда противоположностите, хармонизира. Диаграмата е отпечатък на нашето актуално състояние на съзнанието, като по този начин помага в самоанализа и себепознанието. Според Юнг мандалата представлява пълнотата на психиката както на съзнателното, така и на несъзнаваното, и нейното хармонично разположение около центъра сочи към един висш Аз и неговия порядък, което координира и изпълва живота на човека със смисъл.