Няколко пъти годишно се случва странно небесно явление, когато залезът на Слънцето и изгревът на пълната Луна съвпадат, по-точно изгревът на пълната Луна настъпва няколко минути по-рано от залеза на Слънцето, като по този начин и двете доминиращи небесни тела плават в целия си блясък едновременно над хоризонта. Въпреки че това съвпадение вече се е случвало хиляди пъти, повечето хора не го забелязват.
Това небесно явление дава възможност за едно специално духовно упражнение. Щом събитието се повтаря – можем да разберем това от някой по-добър календар – заслужава си да изпитаме величината на това възвисяващо духовно преживяване.
Нека се съберем при хубаво време на място, осигуряващо подходяща, спокойна, красива естествена среда, необезпокоявани от други хора. Това може да е връх на хълм, широка равнина, могила или в близост до вода, а още по-интересно е, ако можем да се съберем на мост с подходяща ориентация. Притихнали духом, със сърца, подготвени за мистичното преживяване, нека тихо тръгнем към мястото на срещата. Независимо дали сме сами, или с подходящо настроена компания, много е важно да сме отворени да приемем преживяванията.
Всеки да застане с лице на юг и гръб на север, с леко разтворени нозе. Ръцете – в хоризонтално положение, дланите са обърнати вертикално встрани от тялото. Така с дланта на лявата си ръка можем да уловим лъчите на изгряващата Луна, а с дланта на дясната си ръка – на залязващото Слънце.
Такива случаи са рядкост – това е изключителният момент на космическото равновесие, когато последните лъчи на божествената сила на доминиращото и царствено Слънце и първите лъчи на мистичната светлина на спокойната и женствена Луна едновременно достигат до стоящия в средата човек. Това е среща на три мирогледа, три парадигми – хелиоцентричната и една по-особена, досега необсъждана селеноцентрична – които едновременно влияят на геоцентричната точка на човека.
Перифразата на геоцентричната парадигма е позитивно интерпретираният егоцентричен светоглед, или можем да кажем, антропоцентричната парадигма. Това е прекрасен знак за участниците: пресечната точка между слънчевата жизнена сила и лунната тайна на битието е Земята, а във фокуса стои човекът.
Във връщащата ни назад във времето магнетична лява длан улавяме мистериозната сила на изгряващата Луна, а простиращата се към бъдещето електрическа дясна ръка протягаме към силата на залязващото Слънце. Тайната на сътворението влиза през портата на миналото, а лъчът на живота се плъзва от ръцете ни през портата на бъдещето. Стоим с лице на юг, а би трябвало да тръгнем на север, за да постигнем съвършенството. Всичко е наобратно, всичко изглежда объркано, но точно тази обърната позиция дава възможност за духовния квантов скок, когато измеренията се разтварят пред човека и каналът небе – земя става проходим. Обърнатият порядък изправя на крака нарушения баланс на света. (На север можем да застанем, когато приветстваме съчетанието на залязващата Луна и изгряващото Слънце призори).
Ако застанем в права линия един зад друг, редувайки се мъж и жена, всеки може да бъде част от това индивидуално преживяване, но ако се наредим един до друг (по същия модел: един мъж, една жена), можем да образуваме верига между залязващото Слънце и изгряващата Луна; и това, което възприема застаналият най-накрая човек, може да го предаде на другите чрез стоящия до него, така че преживяването да се умножава, а споделянето да се засилва и разширява. Това преумножаване се дължи на небесния баланс, осъществяващ се за няколко мига, на едновременното присъствие на доминиращите небесни тела и на заставащия във фокуса човек, чиято вътрешна хармония укрепва от този външен баланс.