Ако тър­сим отго­вор на въп­ро­са защо някой изби­ра ате­из­ма, фун­да­мен­та­лист­ки­те въз­гле­ди, автен­тич­на­та рели­ги­оз­ност или просве­те­на­та духов­ност за своя духов­на осно­ва, полу­ча­ва­ме отго­вор за качес­т­во­то и коли­чес­т­во­то на духов­ни­те добро­де­те­ли и пре­жи­вя­ва­ния, и можем да подо­зи­ра­ме при­със­т­вие или липса на със­то­я­ние на бла­го­дат. Дока­то съз­на­тел­но­то про­умя­ва­не вижда само чуде­са­та на света, то ще живее в него­ва­та магия и ще нами­ра радост­та си в него. Ако имаме под­хо­дя­ща­та под­го­тов­ка, ще ни бъде лесно да вяр­ва­ме; ако я няма­ме, лесно можем да започ­нем да вяр­ва­ме в соб­с­тве­но­то си без­ве­рие. Всеки изби­ра духов­на­та си храна спо­ред вът­реш­ни­те си нагла­си и ще се чув­с­т­ва като у дома си на под­хо­дя­що­то за него място. Ако хора­та живе­ят недоб­ро­де­тел­но, те губят вяра­та си – логич­но обяс­не­ние, но в също­то време ужас­на пер­с­пек­ти­ва… или по-скоро ужас­но насто­я­ще. Изклю­чи­тел­ни­ят и ува­жа­ван учи­тел в бен­гал­с­ка­та ваиш­нав­с­ка тра­ди­ция от близ­ко­то мина­ло Свами Б. Р. Шрид­хар пише:

Човек започ­ва да раз­би­ра неща­та в резул­тат на пре­диш­ни­те си бла­го­чес­ти­ви дела, на сво­я­та вът­реш­на адап­тив­ност и на божес­т­ве­на­та бла­го­дат, която го спо­хож­да. В него въз­ник­ва един вид привли­ча­не и бла­го­да­ре­ние на това привли­ча­не той нами­ра под­хо­дя­ща­та за себе си среда. Изби­ра сре­да­та си спо­ред вът­реш­на­та си наклон­ност. Той ще се ръко­во­ди от сво­е­то вле­че­ние, от инту­и­ци­я­та си. Инту­и­ци­я­та дейс­т­ва както на мате­ри­ал­но ниво, така и в божес­т­ве­ния живот – това е неот­кри­та­та сък­ро­ве­на наклон­ност на душа­та, която ще извър­ши рабо­та­та по под­бо­ра и при­ема­не­то на нови идеи и изос­та­вя­не­то на ста­ри­те. (Свами Б. Р. Шрид­хар: Злат­на­та стъл­ба, глава 4. Вкус и радост)

Кога­то откло­не­ни­е­то се пре­вър­не в основ­но направ­ле­ние, тога­ва откло­ни­ли­ят се става нор­ма­лен, а нор­мал­но­то се превръ­ща в откло­не­ние. Насто­я­що­то със­то­я­ние на нрав­с­т­ве­ност­та и съз­на­ни­е­то би било невъ­об­ра­зи­мо, да речем, в готи­чес­ка­та епоха: хора­та да не вяр­ват в Бог, не вяра­та им да предопре­де­ля тех­ния мирог­лед и пове­де­ние, да не се стре­мят към вечен живот в отвъд­ния свят. В срав­не­ние с тога­ваш­но­то масо­во мис­ле­не и мирог­лед насто­я­щи­ят модел на пове­де­ние би бил тол­ко­ва деви­ан­тен и нераз­би­ра­ем, както за мно­зи­на мис­ли­те­ли днес – да опре­де­лят живо­та си въз осно­ва на вяра­та. В опре­де­ле­ни епохи и кул­ту­ри рели­ги­я­та е основ­но направ­ле­ние, а ате­из­мът – откло­не­ние. В други момен­ти това съот­но­ше­ние се обръ­ща и което преди е било откло­не­ние – отри­ча­не­то на Бог напри­мер – сега заема мяс­то­то на воде­що направ­ле­ние, а тези, които все още вяр­ват, са ока­чес­т­ве­ни като жалки, заблу­де­ни хора или напра­во опас­ни диси­ден­ти срещу сис­те­ма­та и са заклей­ме­ни като хора с пове­де­ние, изли­за­що извън гра­ни­ци­те на при­ето­то. Но зна­е­те, в пада­щия само­лет ате­ис­ти няма…

Може би поня­ти­е­то и прак­ти­ка­та на рели­ги­оз­ност­та тряб­ва да бъдат изчис­те­ни от натру­па­ни­те върху тях греш­ки и неяс­но­ти. Нека не бър­ка­ме иде­о­ло­ги­чес­ки­те изкри­вя­ва­ния с чис­та­та тран­с­цен­ден­т­ност, човеш­ки­те сла­бос­ти с божес­т­ве­на­та реал­ност, сле­по­та­та с просвет­ле­ни­е­то, физи­ка­та с мета­фи­зи­ка­та! Нека не пра­вим оцен­ка на рели­ги­я­та и вяра­та в мрака на исто­ри­чес­ка­та сянка, а в ясна­та свет­ли­на на пъл­но­то просвет­ле­ние!

Сле­до­ва­тел­но една обно­ве­на рели­гия над рели­ги­и­те тряб­ва да бъде после­до­ва­тел­но­то духов­но пре­жи­вя­ва­не, пре­дос­та­ве­но от после­до­ва­тел­на сис­те­ма, осно­ва­ва­ща се на реа­лис­тич­но осъз­на­ва­не на фун­да­мен­тал­ни­те прин­ци­пи на същес­т­ву­ва­не­то, съз­на­ни­е­то и щас­ти­е­то, опи­рай­ки се на най-вис­ши­те инте­лек­ту­ал­ни спо­соб­нос­ти на чове­ка, под­по­мог­на­ти от лични прозре­ния и вът­реш­ни пре­жи­вя­ва­ния, а ефек­тив­но­то им при­ло­же­ние към прак­ти­чес­ки­те нужди на живо­та да ги потвър­ж­да­ва с убе­ди­тел­на сила и да съот­вет­с­тва на нор­ми­те на све­ще­на­та тра­ди­ция.