Ако търсим отговор на въпроса защо някой избира атеизма, фундаменталистките възгледи, автентичната религиозност или просветената духовност за своя духовна основа, получаваме отговор за качеството и количеството на духовните добродетели и преживявания, и можем да подозираме присъствие или липса на състояние на благодат. Докато съзнателното проумяване вижда само чудесата на света, то ще живее в неговата магия и ще намира радостта си в него. Ако имаме подходящата подготовка, ще ни бъде лесно да вярваме; ако я нямаме, лесно можем да започнем да вярваме в собственото си безверие. Всеки избира духовната си храна според вътрешните си нагласи и ще се чувства като у дома си на подходящото за него място. Ако хората живеят недобродетелно, те губят вярата си – логично обяснение, но в същото време ужасна перспектива… или по-скоро ужасно настояще. Изключителният и уважаван учител в бенгалската ваишнавска традиция от близкото минало Свами Б. Р. Шридхар пише:
Човек започва да разбира нещата в резултат на предишните си благочестиви дела, на своята вътрешна адаптивност и на божествената благодат, която го спохожда. В него възниква един вид привличане и благодарение на това привличане той намира подходящата за себе си среда. Избира средата си според вътрешната си наклонност. Той ще се ръководи от своето влечение, от интуицията си. Интуицията действа както на материално ниво, така и в божествения живот – това е неоткритата съкровена наклонност на душата, която ще извърши работата по подбора и приемането на нови идеи и изоставянето на старите. (Свами Б. Р. Шридхар: Златната стълба, глава 4. Вкус и радост)
Когато отклонението се превърне в основно направление, тогава отклонилият се става нормален, а нормалното се превръща в отклонение. Настоящото състояние на нравствеността и съзнанието би било невъобразимо, да речем, в готическата епоха: хората да не вярват в Бог, не вярата им да предопределя техния мироглед и поведение, да не се стремят към вечен живот в отвъдния свят. В сравнение с тогавашното масово мислене и мироглед настоящият модел на поведение би бил толкова девиантен и неразбираем, както за мнозина мислители днес – да определят живота си въз основа на вярата. В определени епохи и култури религията е основно направление, а атеизмът – отклонение. В други моменти това съотношение се обръща и което преди е било отклонение – отричането на Бог например – сега заема мястото на водещо направление, а тези, които все още вярват, са окачествени като жалки, заблудени хора или направо опасни дисиденти срещу системата и са заклеймени като хора с поведение, излизащо извън границите на приетото. Но знаете, в падащия самолет атеисти няма…
Може би понятието и практиката на религиозността трябва да бъдат изчистени от натрупаните върху тях грешки и неясноти. Нека не бъркаме идеологическите изкривявания с чистата трансцендентност, човешките слабости с божествената реалност, слепотата с просветлението, физиката с метафизиката! Нека не правим оценка на религията и вярата в мрака на историческата сянка, а в ясната светлина на пълното просветление!
Следователно една обновена религия над религиите трябва да бъде последователното духовно преживяване, предоставено от последователна система, основаваща се на реалистично осъзнаване на фундаменталните принципи на съществуването, съзнанието и щастието, опирайки се на най-висшите интелектуални способности на човека, подпомогнати от лични прозрения и вътрешни преживявания, а ефективното им приложение към практическите нужди на живота да ги потвърждава с убедителна сила и да съответства на нормите на свещената традиция.