Хармонията като реалност

Нека достигнем до хармонията като реалност, като един от ключовете за удовлетворението на земното съществуване. Едно от възможните определения за хармония е, че нещата се осъществяват. Това удовлетворение можем да очакваме с търпеливото, съзерцателно мълчание на Изтока или с активното, шумно сътрудничество на Запада. Синтезът на двата светогледа – източния и западния – може да даде отговор на актуалните проблеми в живота. Ахимса, принципът на ненасилието, представлява активната и практична екосъобразност и поемане на морална отговорност; медитацията се превръща в мода в западния мениджърски свят – бихме могли безкрай да изреждаме примери. Изтокът има нужда от знание и информация, а Западът – от мъдрост и медитация. Ето защо сме свидетели на героичната битка между светогледите на егоистичната, късогледа материалност и мъдрия, уверен идеализъм. Но защо не се съюзим, вместо да се конкурираме?

Изтокът… ни учи на едно по-широко, по-дълбоко и по-висше ниво на разбиране – разбирането за живота чрез самия живот. Тази пътека ни е по-малко позната, смятаме я за някакво смътно чувство, останало от религиозния изказ, и поради това на драго сърце слагаме „мъдростта” на Изтока в кавички, прогонвайки я в изгнаничество в неясната сфера на вярата и суеверието. С това обаче съвсем погрешно разбираме реалността на Изтока … Мъдростта на Изтока се основава на практическо знание… което нямаме абсолютно никакво право да подценяваме. (К. Юнг)

Ако се осъществи оптималната среща на източния и западния дух, която запазва добрите страни и предимствата и на двата, позволявайки на единия да допълва другия, всеки би се радвал на това. За песимистичната комбинация нека въобще и не говорим, защото слепотата и егоизмът на Запада, допълнени с мудността и бездействието на Изтока за кратко време биха осъществили възможно най-мрачния сценарий за човечеството.

Много хора очакват смяна на ерата, но това само отлага реалната възможност за промяна. Казват, че желанието за Златна епоха е най-големият враг на настъпването на Златната епоха. По всяко време, дори можем да кажем постоянно, ние сме в променяща се епоха, но въпреки това, изглежда, човекът е достигнал до някакъв предел.

След големите географски и технически открития стигнахме до прага на метафизичните прозрения. Сменят се светогледи, идеологии и парадигми, ала все по-силно се усеща неотложната нужда от трайна мъдрост. Външната историческа истина – ако на материално ниво въобще съществува истина – е придружена от митичната вътрешна истина, разбирането за която е съюзът на добрия разум и доброто сърце. Хладната рационалност на ума трябва да бъде възпламенявана от огъня на чистите чувства, а лутането на необузданите чувства да се угася от чистия разум. Разумът и емоцията са двете големи дарби на човека.

Лунната светлина е послание към душата… светлината на Слънцето е послание към разума.

Доказано е, че интелектуалното прозрение все още не носи съществена промяна, затова са нужни по-нататъшни стъпки. Именно там ще се случи истинската промяна на парадигмата. Дотогава истината ще бъде забулена с фино, прозрачно було, което, ако си остане на мястото, всеки ще бъде доволен, радвайки се на частичната истина, която е познал. Невежеството, дори частичното невежество, носи своето чувство за сигурност, своя блудкав комфорт. Но при откриването на истината булото пада, привидният комфорт се губи и се осъществява unio mystica.

Ако очакваме промяна, нека действаме в духа на Ганди и нека ние самите се превърнем в промяната, която очакваме! Нека да виждаме по-ясно, да разбираме по-добре и да действаме по-правилно. Нека това е новият закон…