Едно от тайните учения – наречено Иша Упанишад – споменава противоположната двойка „невежество и знание” и прави паралел с друга двойка противоположности: „несъществуване и съществуване”. Кой би оспорвал първото твърдение: Невежеството и знанието със сигурност водят до различни резултати… Паралелно с това е идеята, според която: Несъществуването и съществуването със сигурност водят до различни резултати… Това също е трудно оспоримо. Но мъдреците с непоклатима убеденост добавят, че е необходимо да се познават и двата елемента на двете двойки противоположности, да се познават знанието и невежеството, както и животът и смъртта. Интересният извод идва едва след това: смъртта може да бъде преодоляна с невежество и несъществуване, докато чрез знание и съществуване човек става безсмъртен.
Повторението в литературните произведения трябва да е или умишлен стилистичен похват, или груба стилистична грешка; обаче във философията то е недопустимо! С доказването на дадена теорема се занимаваме, докато не бъде задоволително доказана. Задоволителното доказателство е достатъчно; изтъкването на допълнителни аргументи е излишно.
Грешката на излишното повторение се счита за недопустима и в класическите индийски философски школи. Въпреки това текстът говори за преодоляване на смъртта и за постигане на безсмъртие. Привидно е едно и също – безсмъртие и безсмъртие. Каква е разликата?
Но разликата е огромна! Първото твърдение гласи, че знанието и невежеството водят до различни резултати. Несъзнателно той преодолява смъртта, а съзнателно става безсмъртен – гласи текстът, и това са два различни резултата. Преодоляването на смъртта все още е просто отричане, отрицание на преходността; тази победа още няма съдържание. Ала другото понятие, безсмъртието, вече загатва за съдържанието на вечния живот отвъд преходността, тоест – посочва положителната същност на вечния живот. Невежеството е просто информация; знанието вече е резултат от трансформация. При отсъствие на пълно просветление мимолетността може да бъде победена, така да се каже, и без знание; човек може да излезе от гората на материалното съществуване, от самсара. Знанието, тоест разпознаването на вечните хоризонти, хоризонтите на осъзнатата вяра, те прави безсмъртен; те разкриват вечната роля на душата. Съдържанието на безсмъртието е живата и любяща връзка с Бога. Преодоляването на смъртта е просто някакво смътно вечно съществуване, докато безсмъртието е позитивно и прогресивно безсмъртие.
Другата двойка понятия е още по-интересна, защото от знанието, особено от интелектуалното и духовното знание, се очаква да доведе до резултат и спасение. Но как да разбираме следното: Чрез несъществуването преодолява смъртта, чрез съществуването става безсмъртен?
Ако разглеждаме учението като последователен аргумент, като логичен и структуриран мисловен процес, тогава съответните членове на двете двойки противоположности могат да се разглеждат като допълващи се, дори като синонимни понятия. Така несъществуването е съответствие на невежеството, а съществуването е съответствие на знанието. Същевременно невежеството и несъществуването са символични обозначения на неистината, докато знанието и съществуването от своя страна принадлежат на истината. Неистината води до неистина, а истината води до истина; тоест единият фактор, неистината – ала също така несъществуването и невежеството – е резултат от илюзията; докато другият фактор, истината – а следователно и знанието, и животът – е резултат от един по-цялостен светоглед, едно по-високо измерение на съществуването, иначе казано: истинската реалност.
Колко е странно, че човек знае много добре какво трябва да избягва, но е неспособен да го избягва, и също така знае много добре какво трябва да практикува, но не го практикува. Обаче, ако знаехме последствията от действията си, със сигурност бихме действали по различен начин. Ако бихме си признали с дълбоко разбиране какви щети ще ни нанесат някои наши действия, със сигурност нямаше да постъпваме така; и ако бихме могли да оценим колко много хубави неща изпускаме поради небрежност, може би щяхме да бъдем по-отдадени. Трудно е да се промени човешкото поведение и мислене. Но не е невъзможно.