Човешката любов е поразителна навсякъде, независимо в коя част на света. В която и посока да завъртиш компаса, той винаги сочи на север. И в хората има нещо общо, нещо универсално човешко; всичко останало идва след това. Всички хора се раждат от майка; може би пъпът е общият белег върху тялото на всички ни? Който има пъп, е от нашия вид… Вкус, образование, култура, вяра, мироглед, финансово положение или социален статус идват едва след това.

И виж ти, човек навсякъде се бори с все същите проблеми: липса и излишък, мизерия или задушаващо изобилие, ограничения, страдания, причинени от другите и от самия себе си, неверие, липса на любов… печатът им е върху челото на хората. Различните форми на борба едновременно ни обединяват и разграничават. Принудата да се препитаваме, е всеобща, а жаждата за съществуване е източник на милион усложнения. Инстинктът за запазване на рода често отнема здравия разум на човека. Хранене, спане, защита и размножаване са всеобщи действия за всички живи същества. Но правиш ли нещо повече от това?

В духа на борбата човекът е придобил втора природа в сравнение с истинската си същност. Всичко, което е научил и преживял, се натрупва в нея. Той живее тук, насред вечността, и тъкмо сега действа тъкмо така, при тъкмо тези обстоятелства, в тъкмо това общество. Няма други възможности, така че не е трудно да се досетиш какво му е подготвила съдбата. Ако съумееш да прозреш това, ще можеш по-лесно да се отдадеш на проблясващата в миговете вечност.

И това не са евтините лозунги: Живей за мига или Обичай себе си!

Ако ги следва, човек се върти отново и отново във все същите кръгове. „Връзката се е провалила – със следващата всичко ще е наред! Досега съм изоставял всичко в живота – но това сега няма да го изоставя! Дотук всичко се е оказвало само полуистина, но сега вече открих окончателната истина! Вярвам в себе си! Пътуването е целта!” – подобни евтини рецепти не са решение за енигмата на живота.

Напразно актуалният оратор, главен пророк или самозван ясновидец, раздаващ суперблагословии, фабрикува нови и нови привлекателни идеи; досега всички са се сблъсквали с все същите ограничения: страдание, невежество, смърт… В един ефимерен свят човек да търси постоянство, е безсмислен опит. Щом сме се родили, едно е сигурно – ще трябва да си тръгнем оттук. Когато се раждаш, ти плачеш, а околните се усмихват. Внимавай да не стане така и когато си тръгваш! Животът на земята в три думи: живееш, обичаш и напускаш. Всичко е временно, ала това твърдение изглежда вечно. И въпреки всичко хората от хилядолетия действат, мислят и се надяват. Тялото със сигурност е временно, но духът, душата…!?

Духовният път не е просто примамлива метафора, а болезненият и същевременно славен път – агонията на нараненото фалшиво его и Божията слава – и всеки може да го извърви, следвайки светлината на своята Щастлива звезда. (Иво Моравски)

Ден след ден, нощ след нощ, живот след живот – трупа се опитът. Всеки е изключителен и уникален, и в същото време – напълно обикновен. Ние сме и универсалният човек, и уникалната възможност. Кое от двете доминира? „Човешката душа е религиозна по природа.” – казва Ориген. Сега, щом сме се родили като хора, е време да запитаме за Духа. Това е всичко, което трябва да направим добре, защото, който веднъж стигне до целта, не се налага да се връща, наистина не се налага да се връща.