Погледни към изгряващото Слънце! А когато от светлината, от яркия блясък изгубиш за миг зрение и остане фантастичното заслепение, дано зърнеш нещо истинско: прохода, Слънчевата порта, пътеката на светлината, златния мост на преминаването. Мистиците обичат да гледат в Слънцето, за да загубят светското си зрение и да се отворят очите им за невидимото. Това е непонятно за светския ум: ослепяваш, ала виждаш по-добре от преди. Но именно от това се нуждаем, всичко останало е просто илюзия. Докато миражът на видимия свят изпълва зрителното ти поле, не забелязваш по-очевидната и по-важна от всичко останало реалност.

Мъдреците казват, че най-важният сетивен орган е окото. Доброто око е с добро зрение и точен фокус. Доброто зрение е проницателно виждане, което намира всички спотаени детайли, особено тези, които са скрити за другите и които другите искат да скрият. Оттук духовното прозрение, ясновидството, е само на крачка. Правилното виждане е прозорливост и често е резултат от познанието и вътрешната духовна работа, като по този начин е и разбиране. То е едновременно сетивна, интелектуална и морална категория. Ясновидството, финото възприятие, ясното виждане е по-скоро дарба и тъй като всеки има това умение, то може да бъде развито.

Ясновидството същевременно е и виждане на същината, то забелязва деликатно изразената същност в контраст с шумните, но иначе незначителни детайли. Духовното прозрение е способно не само да види доброто в лошото, бъдещето в настоящето, святото в греховното или възможното в невъзможното, но открива и свръхестественото в естественото. Духовното проникновение открива Бог дори там, където Той иска да се скрие.

Покрай мнението на мъдреците, възхваляващи зрението, светците добавят, че който има добър слух, може да се учи. И тук не става въпрос за това да няма загуба на слуха, а за истинския слух, за вниманието, слушането. В среда, в която хората искат да се надвикват, това е наистина рядко срещана черта.

Често по цял ден не ядях и по цяла нощ не спях, за да мога да размишлявам. Но не подейства. По-добре е да се учим. (Конфуций)

И ако ясното виждане вече работи и чрез него разбираш нещата; ако работи и ясното чуване и чрез него можеш да учиш, тогава другите сетива също бавно ще се усъвършенстват. Дали да изследваме как се квалифицират останалите ни сензорни функции, или да оставим законите на природата на този етап неизяснени? Да разгледаме ли какво означава ясно обоняние? То е изострено към цветоносното ухание на светците. Във всеки случай обонянието е много важно в духовната ориентация. Ако зрението е дори малко по-ясно, слухът също става по-остър – тоест става чувствителен и към недоловимите звуци – тогава и вътрешното обоняние също се изостря. Благодарение на това човек не само може да надуши, че рибата се вмирисва откъм главата, но също и кое е вярно и кое фалшиво, тоест той бива насочван и всякога може да взема вярното решение.

Тогава какво ли е ясното усещане за вкус? Чайтаня, аватарът на божественото обожание, веднъж опитал осветена храна и възкликнал: „Добре познаваме съставките на този сладкиш – захарта, черния пипер и останалите. Но този вкус – ах! Това не е вкусът на обикновените земни съставки, несъмнено самият Бог го е вкусил… на това се дължи този необясним вкус…”. Този по-висш вкус стимулира не вкусовите рецептори, завладява не езика, подхранва не тялото, а душата. Райско угощение, а не Тайната вечеря. Чрез висшия вкус човек се наслаждава на духовно преживяване.

А докосването… Останалите сетива на някой незрящ човек работят на по-високо ниво, много по-съвършено, отколкото при зрящите. Допирът е свързан с най-големия човешки сетивен орган, повърхността на кожата. Чрез кожата възприемаме средата, в която се движим: въздуха, водата; височината и дълбочината, приятните и неприятни впечатления. Едно божествено докосване – като на фреската на Микеланджело – и се случват велики неща. Мимолетен досег, а те побиват тръпки, спящият се събужда, сътворението започва.

В хода на духовното развитие сетивата се усъвършенстват: човек започва да се храни през ушите, да говори с очите, да прегръща с погледа си, да вкусва с докосването си и нещо повече – засища се. Когато започне да слуша гласа на цветовете и да долавя звука на ароматите, той чува доловимото и недоловимото, вижда видимото и невидимото. Онова леко божествено докосване – то прави всичко възможно.