Тази сентенция може да се разбира на три нива. От правна гледна точка става дума за придържане към истината и фактите. Лоялност към фактите, липсата на противоречия и на грешки – това е ключът за истинското свидетелстване. Знаем, че отричането или изопачаването на истината е наказуемо и съдебният свидетел трябва да казва истината и само истината. Това е основното тълкувание на призива.
На второ място, на нивото на нравствеността, сентенцията формулира позитивен, активен призив в противовес на отбранителното поведение, свързано с израза „Избягвай несправедливостта!”. Активната защита на истината се основава на съобразяване с реалността: кое е реално, кое съществува и кое е нереално, тоест несъществуващо? Следователно да свидетелстваш за истината, не означава просто да говориш истината или да се придържаш към фактите, но то е и възвишената задача на автентичния живот: действията на човека трябва да свидетелстват за неговата метафизична идентичност, а по такъв начин и за една по-висша реалност.
Трето, това предупреждение на духовно ниво призовава към съзерцателен начин на живот и практикуване на разсъдителен подход. В света на опита човек може да придобие прозрения по два начина: или, следвайки експерименталния метод, той излиза в света, излага се на импулсите и изживява какъв е светът, върху собствената си кожа, или прилага съзерцателния метод. Тогава той не се върти из света, а живее не толкова активен, дори затворен живот и по-скоро наблюдава живота на останалите или пък разсъждава върху дадено явление или житейска ситуация. Осмеляваме се да кажем, че който и метод да приложим, можем да стигнем до правилни прозрения.
Човек обаче може автентично да изпълни метафизичното изискване на съзерцателната позиция единствено ако се е установил в по-високо състояние на съзнанието, живее интензивен вътрешен живот, изпитва духовни вкусове и желанието да преживява наблюдаваните явления, вече е избледняло в него. Този интроспективен, съзерцателен, размишляващ мироглед е алтернативата на практическия опит.
Шанкара и любовта
Шанкара бил млад монах, живеещ в девство от рождение, и веднъж победил в духовен дебат известния учен Мандана, като спорил, между другото, за безсмислието на светските удоволствия. Съпругата на Мандана обаче сгълчала младежа, че той не знае нищо за любовта, тъй като не бил изпитвал радостта от нея. Шанкара бил принуден да приеме този аргумент. След което той си тръгнал за един месец и благодарение на мистичните си сили се вселил в тялото на един наскоро починал крал. Кралят се съживил и Шанкара изпитал любовта чрез неговото тяло. След кратко време, връщайки се в собственото си тяло, той говорил за суетата ѝ вече от собствен опит, а жената се обърнала към вярата и благословила младия мъж. Тя скоро починала, а съпругът ѝ станал ученик на аскета Шанкара.
Колко е трудно съзерцанието! Дори само мълчанието е ужасна задача за мнозина. В такива случаи човек остава сам с мислите и с умствените си разсъждения и този сблъсък често е много неприятен.
Но преодолявайки трудностите, можем да стигнем до осъзнаването, че да бъдеш свидетел, не е юридически термин. Духовният Аз е свидетелят дори и ако го разбираме в субективно-човешки контекст – тоест когато ние, като субекти, наблюдаваме и ставаме свидетели на всичко, което животът ни показва. Още по-висше осъзнаване е, ако разбираме Аза по обективно-божествен начин, когато и самите ние сме сред наблюдаваните явления: Божиите очи виждат всичко…
Истинно е това, което е правилно, истинско, авторитетно по своето съдържание, приложимо по своя метод и морално правдиво. Като истински човек бъди свидетел на вихрушката на живота, в която присъстваш и ти самият, и нека животът ти, който отразява законите на всемира, да свидетелства за божествената ценностна система.