Човек може да издържи без храна повече от месец, без вода – повече от седмица, но без въздух – едва няколко минути. „До последен дъх!” – са казвали навремето, защото човек живее, докато диша. Субвентилацията може да доведе до смърт от задушаване, докато хипервентилацията може да е техника за постигане на екстаз или трансдишане.
О, въздух!
О, ти, невъзпрепятстван, моля те, направи пътя ми лек,
нека гласът ми отеква надалеч, поеми на крилете си мислите ми,
дари ми същността на живота!
За разлика от по-сгъстените елементи, въздухът и етерът осигуряват по-фината тъкан на Вселената. Някой би могъл да си помисли, че затова въздухът и вятърът са по-първични и по-дълбоко предопределящи сред елементите, ала въпреки това смятаме, че един наистина независим човек е волен като вятъра. Никой не казва на вятъра накъде да вее.
Ако го анализираме по по-материален начин, въздухът е рядка газообразна среда; ако вземем предвид неговата космологична роля, той е междинното пространство всред трите свята, създаващо връзка между земните, тоест материалните, и небесните, или духовните селения. Като природна стихия той може да бъде разрушителен, считан е за най-силната от всички първични стихии; физиологически обаче е незаменим животворен елемент – дишането е залогът за живота.
Действието на въздуха може да се усети в движението, подреждането и приближаването; той пренася материални частици, както и звук до сетивата.
Въздухът като принцип е жизнената сила, виталността, проникваща както макрокосмоса, така и микрокосмоса – прана. Във физиологичен план прана означава преди всичко въздухът, изпълващ външния свят, който се движи под формата на вятър. Човек влиза в досег с космическата витална същност чрез дишането, прана прониква в тялото като жизнена сила. В човешкото тяло прана може да означава огънят на храносмилането или жизненият дъх в белите дробове, тя е свързана предимно с дишането и живота. Дишането е един от признаците на живот; навремето в унгарския език се е използвал и изразът дихание (дъх – дух – душа), който съчетава по-добре земното съществуване с мистичното присъствие на душата. Сетивата и възприятието са свързани с действието на прана, а дишането е пряко свързано с начина на мислене. В мистиката на йога овладяването на дишането дисциплинира ума. В спешен случай или при страх – което води до промяна в състоянието на съзнанието – човек си поема дълбоко дъх; но какво ако дълбокото дишане от своя страна пък може да променя състоянието на съзнанието?
Мистицизмът на йога разкрива фината връзка между божествената субстанция, космическия принцип на живота, вятъра, дъха и човешката жизнена сила. В този смисъл прана е връзката между душата и тялото, осъществена чрез жизнената сила, но може да означава и самата душа, духът или дори да се отнася до Върховния Дух.
Когато в нас преобладава елементът въздух, нашата стабилност е слаба и сме недоволни от положението си. Трудно ни е да се установим в нещо, трудно приемаме ситуацията си, искаме да сме някъде другаде. Липсва ни вътрешен фокус, играчка сме на външните влияния. Ако елементът въздух в нас е недостатъчно, лесно засядаме в нещо, нещата се променят трудно, а когато възникват проблеми, те остават. Ако елементът въздух е в балансирано състояние, това позволява гъвкавост, съзнанието може да поема в нови посока, нещо повече – на едно напреднало ниво то е в състояние да трансформира негативното в позитивно, а омразата в любов. Дори и нещата да не вървят добре, поне сме способни да виждаме и другата страна на монетата. А това определено помага да се съзрат нещата в пълнота.