„Йерархия” като термин не звучи особено добре, определени кръгове и възрасти дори я класифицират като обидна дума. Срещу йерархията е прието да се бунтуваме, да я разглеждаме като институция, която няма как да е нещо добро. Ранг, надмощие, авторитет – все старомодни изрази, на които е прието да се реагира негативно. Ето защо много хора смятат, че йерархията еднозначно е нещо лошо, въпреки че всичко в природата също работи в йерархичен порядък, а на човешко ниво признаването на разликата в компетентността е част от по-фината интелигентност и води до чисти, здравословни йерархични взаимоотношения.
Ако разделим думата „йерархия” на съставните ѝ елементи, първият – хиерос – се отнася до светостта. В древногръцките мистерии йерофантите представляват най-високопоставеното жречество. Вторият елемент – аркхе – означава „власт, владичество”; така че йерархията не е нищо друго, освен управление на светците или власт на светостта – тоест система на светостта, свята система. А това е далеч по-различно от святост на системата.
Мъжките архетипи също са подредени в йерархичен ред. Най-горе е магьосникът, после е кралят, след това рицарят и накрая шутът или влюбеният. Тези архетипи могат да се повтарят на по-ниски и по-високи октави, така че е възможно шутът, стоящ най-долу в дадена октава, да е маг от най-висш ранг на един по-нисък етаж, например да е любовен чародей. По същия начин високопоставен маг от дадена октава може да е съвсем незначителен шут на следващото ниво. Неизменните елементи на системата са кралят и рицарят, защото магът и влюбеният, макар и участници в системата, понякога изпадат извън нейния обхват. Магът се изплъзва от системата отгоре, а влюбеният се измъква от нея отдолу.
Ето защо наш основен принцип трябва да бъде да отдаваме всекиму уважението, което заслужава той самият и неговото положение. Така няма да сгрешим. Естествено, спрямо този, който знае повече от нас, проявяваме почтително отношение – това е основното условие за учене. И е излишно да казвам, че между унижение и смирение има огромна разлика.
Добродетелният човек проявява добронамереност, когато срещне някого, стоящ по-ниско от него, настроен е приятелски към равните нему и се държи смирено с висшестоящите. Докато злобният, заразен с невежество човек показва презрение към своите подчинени, често е ядосан на равните си, а таи страх и подозрение към своите началници.
Неуважението не само наранява другия човек, но дава и незадоволителна оценка на този, който го практикува. Всеобщото уважение като правилен подход към нещата и хората не е само учтив жест, предизвикващ уважение в замяна, но и високопринципен мироглед – да ценим природата и хората около нас като дар.
Освен това уважението към по-висшето от нас е ключът към напредъка. Уважение е необходимо за изучаването, за потока на енергиите. Уважение е необходимо и за преподаването, защото, служейки на нашите наставници, ние напътстваме идващите след нас. Интелигентният човек с признателност отдава почит на другите. Трябва да решим дали искаме да сме големи сред малките, или малки сред големите?
Следвайки стъпките на великите души, можем да открием пътя към духовното царство. С времето трябва да потърсим и основния авторитет на всички системи, най-висшия авторитет, който е връх на божествената йерархия, не на светската. За това, разбира се, трябва да приемем, че такава йерархия въобще съществува. А върховният авторитет е Абсолютът, Бог. Ако успеем да удовлетворим най-висшия авторитет, всички ще се радват на благодатта от това. Ако кралят е доволен, империята е щастлива. „Поливай корените и цялото дърво ще разцъфти.”