Четири е числото на материята, което показва стабилност, същина, основи, заземеност и традиция. Множество явления от сътворения свят са четворни. Четворката определя времето чрез четирите сезона, но също така определя и пространството чрез четирите посоки – тоест тя обозначава един реален пространствено-времеви континуум. За Питагор четири е първото квадратно число, символът на истината, което прави възможен първия мистичен синтез: тетраксис. Свещеният тетраксис е сумата от първите четири числа: 1 + 2 + 3 + 4 = 10. Навремето изчисленията са се правели с камъчета и ако подредим камъчетата, представящи описаните по-горе числа, стигаме до визуалното изображение на свещения тетраксис.
На изток външната рамка на мандалите е квадратна, което олицетворява земния, материалния свят. Откъм четирите посоки на квадратната ограда се отварят врати, а вътре вече виждаме заоблените сфери на лотосовите цветя, олицетворяващи хармоничността на душата.
Мандалата е символ на Вселената или средство, подпомагащо концентрацията, пространствена диаграма. Първото пространствено тяло е тетраедърът, обозначен от четири триъгълника. Раят има четири реки, които символизират състрадание, добронамереност, любов и безпристрастност. Четирите лица на Брахма гледат в четирите посоки, така че той вижда всичко и знае всичко, а от някои от неговите устни се леят свещените химни на четирите Веди. В Китай четирите посоки се пазят от четирите свещени животни: дракона, феникса, еднорога и костенурката; познати са и съществата мелези, тетраморфите, съставени от четирите животни. Трите пространствени измерения и четвъртото, времевото, водят до темата за времето.
Според египетската система от вярвания небесният свод се поддържа от четири колони; четворката тук е числото на времето – цифрата, отмерваща деня. Като времева диаграма последователността на световните епохи е разделена на четири части – златна епоха или епохата на истината, сребърна епоха, бронзова епоха и желязна епоха; разделението на индивидуалните възрасти – детство, младост, зрелост и старост; както и системата от начини на живот – като ученик, семеен, отшелник и аскет. Сътворената Вселена също е разделена на четири свята – свят на минералите, на растенията, на животните и на човека.
Проявлението на съзнанието е също четворно: будно състояние, сънуване, дълбок сън без сънища и четвъртото състояние, което е трансцендентално. Тайните учения говорят за природата на това последно състояние, което е съвсем близо до просветлението:
Четвъртата фаза на съзнанието също е разделена на четири части: Битие, Съзнание, Единосъщност и Неродено (сат, чит, екараса и аджа). Всички етапи накрая кулминират в четвъртата фаза, а съзнанието на душата на това ниво може да има пак четири нюанса: проникнато, всезнаещо, всемъдро и неизразимо. (Нарада Паривраджака Упанишад 212)
Състоянието на проникнато съзнание (ота) е като Вселената в края на времето, когато тя бива погълната от огън; всезнаещото (анугятри) състояние на съзнанието е способно да обеме в себе си всичко точно както Слънцето поглъща в себе си тъмнината; всемъдрото състояние (анугяна) е чиста мисъл като огъня, след като е консумирал горивния материал; а неизразимото (авикалпа) състояние на съзнанието е самата същност на душата, която е отвъд обхвата на думите и мислите.
Ъгловатостта на квадрата може да бъде надрасната чрез заобленото разцъфване на цветето на съзнанието. Можете да преодолеете гравитацията на материализма единствено като включите душата на втора космическа скорост. Нека има пробуждане, възход!
* Изразът „Дванадесет прави дузина” се използва, когато искаме да кажем, че дадено нещо с нищо не се различава от останалите от вида. – Бел.пр.