През съзнателния ни ум преминават 7 бита информация на секунда, докато през подсъзнателния ни ум преминават 55 трилиона бита! Нима сме способни да управляваме и контролираме този потоп? Едва ли. Съзнателният ум не е лош инструмент за познание, но капацитетът му е по-малък от този на несъзнателния. С други думи, човек разполага с допълнителен инструмент освен своя съзнателен интелект – това е неговият интуитивен духовен усет, който е в пъти по-всеобхватен и по-фин от когнитивните функции. Съзнателният ум е подходящ за изследването на всичко, което е в полезрението му, т.е. това, което е „по-ниско” от ума; обаче интуитивният подсъзнателен – или дори свръхсъзнателен – ум е подходящ инструмент за изследване на феномени, които са по-висши и по-фини от ума. Това изглеждащо невероятно или дори несъществуващо умение е неоткрита terra incognita за повечето от нас. Тук е уместна мисълта на Хераклит: „Човешката душа е далечна страна, недостъпна и неоткриваема”. Можем да предположим, че притежаваният съзнателен индивидуален аз е способен да влезе в досег с Нетленния висш интелект, божествения разум. С други думи, можем да опознаем Духа чрез душата си, защото човек може да се доближи до божествените факти само чрез умение от подобно естество.
Ум (манас) – вътрешно сетиво; повърхността на съзнанието в допир с външния свят; импулсивно реагира на стимули в рамките на харесване – нехаресване; основните му функции са мисъл, воля и чувство.
Интелект (буддхи) – интелигентно съзнание; натежава над импулсивния ум и го контролира; спокоен ръководител на функциите на съзнанието; лично, индивидуално отражение на космическия интелект.
Себесъзнание (ахамкара / ахам) – „създаденият аз” под въздействието на материята; в изкривената си форма, тоест погрешната самоидентификация (когато вечната индивидуална съзнателна искра се отъждествява с преходна и променяща се, материално обусловена личност) е коренната причина за материалното съществуване; в чистата си форма (ахам) е чистото самосъзнание, вечната идентичност на индивидуалната душа.
Съзнание, разум (читта) – най-широката сфера на съзнанието.
Като цяло ние сме управлявани от вярванията си, определящи нашето повърхностно съзнание, докато не се посветим на по-висшата трансцендентна реалност. Едно е сигурно: човек може да се отърве от определено влияние – в случая от влиянието на материалните впечатления и на повърхностното осъзнаване – ако се предаде на друго, по-чисто, по-висше и по-силно влияние. Ние не сме в състояние да контролираме нито непрестанно нарастващия поток информация от външния свят, нито процесите, протичащи в подсъзнанието, но все пак имаме един шанс – можем да пречистваме съзнанието си. Това е изкуството на мистицизма.
Мистицизмът е едновременно задължение и свобода. Истинското мистично преживяване води до много по-високо ниво на посветеност от всичко друго в света, то просто обвързва човек с по-висшата реалност. С това привидно се губи свободата на индивида, но всъщност точно тогава тя се разгръща истински. С други думи, доброволното жертване на мнимата свобода ще бъде залог за по-високо ниво на свобода.
На какво може да се надява човек, разпознавайки скритата подредба на света? Не просто на еднократно духовно преживяване, което да направи живота му по-умиротворен и по-мъдър. Може да се разгърне един по-отговорен начин на живот в хармония с принципите на всемира, създаващ по-малко съпротивление около себе си, и по този начин лабиринтът на съществуването да стане проходим. Преди всичко обаче човек получава възможност по всяко време да се свързва с дължината на вълната на висшия съкровен свят – независимо дали го наричаме психическо поле, просветление, или живо и любящо преживяване на Бога.