Ясно­то виж­да­не навън е след­с­твие от ясно­то вът­реш­но виж­да­не. Само ясно виж­да­щи­ят човек про­зи­ра, усеща и докос­ва без­к­рая. По-фина­та реал­ност се дола­вя, щом затво­риш очи. Кога­то мъд­ри­ят пристъп­ва към олта­ра, той затва­ря очи и уши за вън­ш­ния свят, за да ожи­вее вът­реш­но­то му въз­при­я­тие.