Ясното виждане навън е следствие от ясното вътрешно виждане. Само ясно виждащият човек прозира, усеща и докосва безкрая. По-фината реалност се долавя, щом затвориш очи. Когато мъдрият пристъпва към олтара, той затваря очи и уши за външния свят, за да оживее вътрешното му възприятие.