Странно е съчетанието на пещера и светилище. Обикновено си представяме светилището като сграда, построена от хората, а пещерата – като естествена кухина. Пещерата светилище е особена симбиоза между двете. Пещерните манастири на Аджанта са създадени преди хиляда и петстотин години. Предполага се, че след като е бил издялан входът, вътрешното пространство е дълбано в скалната стена едновременно отвътре и отгоре. Така не е имало нужда да се използва скеле.
Най-голямата пещера светилище е с основна площ 19,5 на 22,25 метра, а вътре е висока 4,6 метра. От преддверието се отваря великолепна колонада; в самото светилище, което може да се обходи, на трон с лъвове седи Буда, провъзгласяващ дхарма, редом с него има бодхисаттви, държащи скиптри, и небесни нимфи, носещи гирлянда от цветя. Във вътрешното храмово пространство се намират и други параклиси и килии. Високите голи колони някога сигурно са били изрисувани, но стените и днес са украсени с картини, изобразяващи джатаки – предишните въплъщения на Буда.
Бихме могли да си помислим, че в Аджанта това, което въздейства върху посетителя, наред с разкошните, увлекателни като приказка стенописи, монументалните статуи и множеството по-малки каменни изваяния, както и пропорциите на обектите, е вероятно гледката, красотата на околната природа. Обаче XXI пещерно светилище въздейства не само визуално, но и звуково. Тук, в тъмния храм, сред редицата колони има два особени каменни стълба, издигащи се един до друг. Това са говорещите или пеещи стълбове: потупаш ли ги с длан, левият произвежда възходящо, а десният низходящо кресчендо. Дали са гадателни камъни или са литофон, който да внася радост в монашеския живот? Или двете посоки на звуковите трептения разнасят вълнуващо послание: че трябва да потънем надълбоко в медитацията си, за да може сетне съзнанието ни да се въздигне…
Пещерата светилище не е само сакрален обект. Тя е и утроба. Затова и животът на отшелника е живот на зародиш. Очакване на духовното раждане, което от тази гледна точка е по-скоро очакване на телесната смърт. Кой свят е обърнат? Този на отшелника, за когото облеченото в плът състояние е зародишно съществуване и той чака да се пробуди за вечността, или този на светския човек, чието обличане в плът е фактическото раждане в света, принудително сложило край на зародишното му съществуване?
Ако се оттеглиш в манастирска пещера, ти приемаш и осъзнаваш собствената си битност на зародиш, а ако в съзнанието си се просветлиш, тоест преродиш, тогава излизаш от утробата на пещерата в чистата светлина на трансцендентния свят. Такова умиране за света е истинското прераждане, докато раждането за света е всъщност загиване. Кой свят е обърнат? Бодърстването на хората е нощ за мъдреца, който вижда душата…
В следващата пещера се намира барелефът на паринирваната на Буда. Дългият почти осем метра полегнал на дясната си страна Буда почива върху ложе, главата му е отпусната на десницата му, лежаща на възглавница. Поелият към последното зарево Буда лежи между две дървета, а в сянката на дървото откъм краката му стои Ананда, любимият му ученик, който също гледа на север. Северната посока в цяла Индия е символ на духовното съвършенство… Смъртта на Буда – истинско преминаване във вечността.
На север от Кушинара, на брега на река Хиранявати [Гандаки], между две дървета шала, славата на епохата, гледайки на север, е встъпил в нирвана. (Фа Хсиен, китайски пътешественик)
Естествената пещера е естествено място за прераждане; някой път дава закрила, а друг път е източник на опасности. Изкуствената пещера светилище или манастир не е източник на опасности. Тя вдъхва изконно чувство за сигурност и въпреки че каменното ложе не е удобно, защото в манастира и по време на духовна практика определено си заслужава да се излезе от зоната на комфорт, но истинската манастирска пещера не само не смущава зоната ни на безопасност, но дори я разширява и укрепва. Дарява сигурност, закриля душата и я подготвя за прераждане.