От топола няма как да издялаш дъб – гласи мъдрата поговорка. Поговорките премного опростяват, често звучат по-скоро като фрапантни лозунги, отколкото като отлежала мъдрост; и все пак е вярно, че поговорката е кратко изречение, предшествано от дълъг опит и наблюдения. Е, ще стане ли от тополата дъб?
С право бихме могли да очакваме преобразяване, разширяване на съзнанието, формиране на нов човек в хода на духовните процеси, още повече от един класически духовен път – религиозната практика. Крайното призвание на всяка религия би трябвало да бъде да изведе човека от мирския лабиринт и да го върне в изначалния му дом, в света на божествената пълнота, обич и хармония. Ала нека не се учудваме, ако не откриваме мистичното преживяване на Бога в богословския факултет.
В религиозен контекст преображението е обръщането във вярата. Със сигурност се иска сериозно вглъбяване в темата, ако искаме да разберем какво съдържа в същността си обръщането във вярата.
Изразът „обръщане във вярата” произхожда от гръцката дума метаноя (на латински conversio), която означава завъртане, пълна смяна на посоката. Според католическата догматика обръщането във вярата е повече от покаяние, то е по-скоро нравствено преображение, почиващо на религиозна основа, промяна на вътрешния и външния начин на живот. Негативният елемент, елементът на отрицание в него, е изоставянето на греховния живот, а положителният елемент са вярата и възраждането. Според католическата църква обръщането във вярата става чрез тайнството на покаянието, според евангелистките учения – чрез разкаяние и вяра, а според реформаторското учение – посредством смъртта на стария човек и възкръсването на новия. Последното вече загатва за приемането на нов телесен облик, тоест подсказва учението за прераждането, което християнските теологии все пак отхвърлят expressis verbis (изрично), при все че възкресението например е трудно да бъде тълкувано другояче, освен като приемане на нов телесен облик, тоест превъплътяване.
Често обръщането във вярата е насилствено, наложено повелително и изисквано, което е злоупотреба със светостта на израза. В разговор, който имах с една дама, преподавателка по християнско вероучение, тя също спомена понятието „обръщане във вярата” и когато на свой ред я попитах какво означава това за нея, тя даде смайващо прост и все пак много дълбок и съдържателен отговор – че обръщане във вярата има тогава, когато „вярата оживява”. Не мисля, че бе възнамерявала да ми даде проникновена, многократно обмислена теологична дефиниция, и все пак тя каза нещо, пред което трябва да преклоним глава, понеже тези пестеливи думи изразяват мистичното преживяване на Бога най-сбито и все пак най-изчерпателно. По-дълбокото разбиране на дефиницията, възникващо спонтанно след този въпрос, изисква и заслужава сериозно обяснение, тълкуване и трактовка.
Да направи от глупеца умен, е работата на учителя.
Да направи от умния мъдрец, е работата на живота.
Да направи от мъдреца вярващ, е работата на религията.
Да направи от вярващия пламенен поклонник, е работата на мистерията.
Под „обръщане във вярата” експертите разбират скъсването с греховния живот, насочването към Бога вместо към материята, съживяването на вялата религиозна практика – но също така и дара на божията благодат, силното вдъхновение и възторг, чийто плод е божествената любов. Тук вече се озоваваме в полето на мистицизма. Същината на обръщането във вярата е един качествен скок, по-високо ниво на функциониране в начина на живот, в духа и в съзнанието, и изразяването му на практика.
Венецът на преображението е вярата, превърната в действие.